По инициатива на поп Григорий Киров и поради будното си българско съзнание през 1830 г. селяните решават да си построят църква, но тъй като нямат позволение от турското население я вкопават наполовина в земята и я ограждат с високи стени, за да не изпъква. Турците обаче разбират за църквата и тя на няколко пъти е разграбвана, а иконите изгаряни.

През 1863 г. при нов строеж на църквата правят и стая пригодена за училищно помещение. Строежът се осъществява с финансова помощ на местното население и е готов през 1864 г., а на следващата 1865 г. турското правителство разрешава строежа на християнски храмове. От тогава са и първите известни църковни настоятели. В днешната ѝ форма църквата е доизградена в по-късни години от поп Тодор Стефанов от Шумен. И днес старата църква стои и се поддържа, запазена е също и стаичката на килийното училище.

Храмът носи името „Св. Николай – Летни” и неговият празник в миналото е бил на 9 май.