Велино е старо българско село. Първото му име не е известно, а в османските документи от 16 век го има записано като Емир хор, което значи „човек под заповед, слуга – управител на пашовския чифлик”. Според изследователите първият султански коняр се наричал имрихор. Именно присъствието на виден султански служител с тази титла дава и името на населеното място – Имрихор, което селото носи до 1934 г. До 1950 г. за кратко се нарича Доктор Стамболски, а от 1950 г. насам – Велино на името на Вела Пискова.
Намира се на 20 км северно от град Шумен, в плодородно землище с богата история. За това свидетелстват останките от изчезналите стари селища (юртлуци) в местностите „Дервентлика” и „Чатмата”. Там са личали останките от стари жилища. По много от старите градежи има следи от огън, по което се съди, че селото най-вероятно е било опожарено, и това е причина за поне едно от няколкократните му премествания. При разкопки в центъра му, пред сградата на читалището са открити останки от жилища и груба тракийска керамика от римската епоха. В югозападната част на двора на училището има проучен комплекс от жилище-полуземлянка и яма за съхраняване на зърно, а в най-западната част на днешното село е открит некропол на ранносредновековното селище (VІІІ – ІХ в.). Проучени са общо седем гроба.
След Освобождението селото е голямо и богато и става център на общината. Числеността на християнското население расте, а турците и татарите се изселват. Към 1920 г. селото е с изцяло българско население. Увеличението на жителите му се дължи главно на постоянното разрастване на родовете.
Селският събор е бил на 8 ноември (Архангеловден), но от дълги години местното население го прави в последната неделя от месец ноември.
