Чешмите на Велики Преслав

„Вода!

… Ти не си необходимост за живота. Ти си … самият живот.“

Антоан дьо Сент Екзюпери

Водата е безценен природен дар, извор на живот, символ на вечността.Тя има специално място не само в българските обичаи и ритуали. Култът към водата е родил стародавна традиция – „от извор чешма да сториш”. Дори хората, за които това е занаят, приемат градежа за възможност „да сториш добро и с добро да те помнят”.

Може би затова чешмите в България са толкова много – край пътища и магистрали, по площади или в някое „забравено от Бога място”… Много от тях са строени преди векове, запазили са истински истории и приказни легенди.

В съзнанието на българина градежът на чешма е равнозначно на духовна дейност. Този, който го направи, изпълнява дълг, оставя нещо след себе си, понякога маха сериозен товар от душата си. Най-старите легенди са свързани с представата, че всеки водоизточник има свой стопанин. Обикновено това е митично създание – водният бик или самодивите. Понякога в самодиви се превръщат и обикновени момичета, осмелили се да отидат нощем до чешмата. За съвременния човек звучат зловещо и историите за вграждане – според поверието, когато строежът на мост, къща или чешма не се получава, в основите му трябвало да се вгради сянката на жив човек.

В съзнанието на българина се пази заръката, че построяването на черква и чешма са най-големите добрини, които човек може да стори в живота си за другите.

В повечето случаи чешмата е изградена за спомен, за здраве, в памет на някой близък и остава във вековете. Нерядко върху фасадата на чешмите, над чучурите, в правоъгълна рамка е гравиран надпис, свидетелстващ по чия идея е направена чешмата. Част от надписите са пределно лаконични, само дата и име, а други грижливо изреждат причините за съграждането на чешмата, поръчителите и името на майстора строител.

Чешмите в старопрестолния град

Преслав е древно селище на изхода на пролома на р. Тича през Преславската планина. То е стояло на пътя от Дунава през Герловото и Стара планина към градовете на Южна България, Тракия и проливите. Освен през пролома на р. Тича е съществувал и древноримски път през Дервиша и Преславската планина към Южна България. Дори на места по този път все още може да се открие калдаръм, по който са се придвижвали обози и хора. В непосредствена близост до този път е местността „Бял град”, където според нашите археолози (проф. Тотю Тотев) е имало древно селище.

„Освен това западно от днешния Преслав се намира могила, наричана „Мъртвицата”, където е имало някога един легендарен голям извор, чиято вода е взета по-късно за нуждите на столицата. Тази могила е и първото човешко селище в района от неолитната епоха. Тук са намирани в разни времена кремъчен нож, каменни чукове и длета, костни чукове, шила и копачки и множество образци от глинени съдове и изделия.” [1].

В периода на Първата българска държава самото стратегическо положение на това място предполага, че още първите български владетели са отчели важното му значение за отбраната на първата българска столица Плиска и на държавата. Потвърждение за това може да послужи надписът върху прочутата Чаталарска колона, открита недалеч от днешното село Хан Крум и където въз основа на надписа е разкрит аула на хан Омуртаг. Този аул и крепост са били на пътя от Плиска за Преслав. Вероятно наследниците на Омуртаг – Маламир, Пресиян и Борис са разширявали и укрепвали крепостта Преслав.

Но най-вече Преслав е бил преустроен и дострояван по времето на Симеон. Провъзгласяването на Симеон за български княз станало на народния събор в 893 г. Във видението на пророк Исая се отбелязва …„И велики град Преслав он (Симеон) създаде, а ту в нем прие царството … и Преслав гради и съзида 28 лета”. [1].

От тук следва, че цар Симеон в продължение на много години значително е разширил и укрепил този град, издигнал е много църкви, дворци, манастири и обществени сгради, защитил го е с две здрави крепостни стени – външна и вътрешна.

Самото устройство и красота на Симеоновата столица Преслав най-подробно и хвалебствено е описал знаменитият Йоан Екзарх в своя „Шестоднев”.

Следвайки това описание, както и значителните археологически разкопки и разкрития през последните почти вече 100 години, можем да твърдим, че Преслав е притежавал изключителна водопреносна мрежа, както за обслужване на царските палати и дворци и обществени сгради, така и в градското пространство, оградено от външната крепостна стена.

Основен водоизточник вероятно е бил този, който се намира в дъното на местността „Тунесец”, между двата склона на планината. След каптирането на източника е прокаран водопровод до града, който следва релефа на местността „Тунесец”, минава под западния и северен склон на „Забуито”, пресича местността „Качица” и влиза във вътрешния град. При разкопките на постройки и други съоръжения са открити глинени водопроводни тръби, които са достигали до всички сгради и съоръжения. Понастоящем може да се предполага, че чешмата в Боровата гора, пред храм-паметника „Св. Св. Кирил и Методий”, получава вода все още от този водопровод. Тази чешма е изградена през 1927 година при построяване на църквата „Св. Св. Кирил и Методий” в чест на ознаменуването на 1000 годишнината от смъртта на цар Симеон. Самата чешма представлява четириъгълен каменен градеж с 4 корита и 4 чучура, ориентирани по 4-те посоки на света. Забележителен е и надписът на северната стена на чешмата, където пише: „Бистра вода пий, грешна душа мий”. Около чешмата е съградена кръгла дървена беседка с пейки.

Друга забележителна чешма в рамките на старата столица се нарича „Радула”. Тя се намира от дясната страна на асфалтовия път, който сега преминава през целия град от север на юг, на около 100 м от Южната порта на вътрешния град.

Тази чешма е интересна и с факта, че тя е описана в Преславската легенда „Чешмата на Радула”, представена ни от Йордан Станев в книжката му „Преславски легенди” [2].

Легендата за снажната и красива мома Радула разказва за нейния подвиг при спасяването на града и жителите му от ордата на Тосун бей по време на турското робство.

„Много дни и нощи умуваха старейшините как да се отблагодарят на смелата мома и най-сетне решиха на извора до големия бряст, където намериха златото, да изградят голяма чешма и над чучура в белия камък да изваят образа на Радула, че когато мине пътник с попукани устни и морно чело, да пие и да поменува за тази мома юначна, дето преславско вино е пила, с турчин се била, хем го е победила и града от золуми спасила… За седем дни чешмата била построена и от деветтях чучура бликнала бистрата вода на Преславския балкан…” [2].

Наистина се помни, че чешмата имаше няколко корита и пред нея спираха морни пътници и животни да се освежат с бистрата вода. Тя и сега стои като паметник от благородното преславско население.

Друга голяма чешма в рамките на стария град е чешмата в непосредствена близост до „Моста на въздишките”. Почти до 1960 година, преди да бъде построен градският парк, жителите на Преслав в празнични и почивни дни правеха своите разходки най-вече до този мост. Той и чешмата до него бяха и дестинация за влюбените двойки.

В непосредствена близост до Златната Симеонова църква има чешма във формата на четириъгълна пирамида с един чучур. Водата ѝ идва от подножието на „Забуито”. В двора на Златната църква има кладенец от времето на Първото българско царство.

Ще се спра по-обстойно и на една горска чешмичка, на около 4-5 км от стария град, в местността „Хърцовец”. Тази чешмичка е оставила траен и впечатляващ спомен от юношеските ми години. Около 1960 година вуйчо Петко Джамбазов (вуйчо на баща ми) (1891-1975), в къщата на когото изживях детството и юношеството си, ми предложи едно лято малка разходка с магарешката каручка до едно свято място, както той се изрази. Бях наистина заинтригуван. Поехме по пътя за „Тунесец”, през „Кар”, „Малък Драган”, „Кочата канара” и по склона на „Крадля”. Този горски път върви успоредно на шосето през пролома на р. Камчия, високо над него и достига „Каплец” и „Авджия”. След близо двучасово ходене достигнахме една леко наклонена на юг горска поляна и сякаш закътана между ридовете на балкана. В горния край на поляната имаше някаква малка могила с развалина по нея. Самата развалина имаше основите на малка църква или параклис. Вуйчо Петко ми каза: ”Това е параклисът на Бат Боян”. Попитах го кой е той. „Това е син на цар Симеон и тука се е молил”. Отново попитах: „А ти откъде знаеш това ?”. Вуйчо отговори: „Ние това си го знаем от едно време.” Останах крайно впечатлен каква е тази народна памет, която помни събития и хора отпреди близо 1000 години.

Много по-късно се запознах и с публикацията на археолога Георги Джингов [3], където той подробно описва архитектурните и археологическите данни за тази църква, като резултат от негово посещение на това място.

При първото ми посещение видях в долчето, непосредствено до поляната, една малка и скромна чешмичка с бистра и студена вода. За съжаление при повторното ми посещение на това свято място вече през септември 1967 година, чешмата беше почти порутена, вероятно от иманярски набези. Дано местни патриоти намерят сили и средства да я възстановят.

Друга чешмичка, свързана с историята на старопрестолния град, се намира в средата на поляната в местността „Патлейна”, току под стените на древния православен манастир „Св.Пантелеймон”, където княз Борис l Покръстител се оттегля в 889 г. от престола и приема монашеско име Михаил. На престола застава първородният му син Ръсате – Владимир, който през своето властване се обръща назад към езическите елементи в ръководството на държавата. По тази причина в 893 г. Борис l напуска манастира и организира заедно с по-малкия си син Симеон свалянето на Владимир. Борис наново се оттегля в Манастира и почива на 15 май 907 година.

Чешмата в „Патлейна” е построена в периода около 1940 година. Тя получава вода от каптиран извор в южния дол, който води към върха „Кара борун”. На нея има мраморна плоча с надпис ………………..??

2. Чешмите в съвременния град Преслав

Тези чешми основно са обслужвали нуждите на животните и някои домакински нужди. Трябва да се има в предвид, че градът е бил централно водоснабден още през първата четвърт на 20 век (след 1905 г.). Главно това е ставало от водохранилището „Маслака” на изхода на града по посока Герловото. От това водохранилище имаше отделен водопровод до „Голямата чешма”, която се намираше в южния край на старото хорище, а по-късно площада с новия пазар. Тя имаше няколко корита за водопой на животни и отделно корито за пране на черги и килими. С основаването на ТКЗС през 1950 година нейното стопанско значение постепенно намаля и тя отпадна. Останалите четири такива чешми в рамките на града бяха: чешмата при „Ерекю”, на „Пладнището”, в Парната махала („Сарай махлеси”) и на площада на стария пазар (това е площада, където сега е паркингът на автогарата). Всички те имаха по 5-6 корита (улука) за водопой на животни и с по 2-3 чучура. Сега е трудно да се проследи от къде са получавали водата. Може би архивите на града все още пазят подобни данни.

Чешмата на „Ерекю” („ерек” означава равна поляна с дървета за пладнуване на животни) се намираше на около 100 м източно от сегашната сграда на ЕНЕРГОТО. Вероятно водата за нея е идвала от извора в местността „Кастана”.

Чешмата на „Пладнището” се намираше срещу старото Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий” (сега закрито). И тук освен водопой животните са пладнували. Освен коритата за водопой имаше и четвъртито корито за пране на черги и килими. Двата чучура бяха оградени, за да не могат животните да достигат до тях. Над чучурите, привързан към каменния градеж със синджир, имаше калайдисан меден сахан за пиене на студена вода.

Подобни бяха и останалите две чешми: на площада в центъра на Парната махала и на площада на стария пазар.

Спомням си също така и за Салабашевата чешма. Тя се намираше на десния бряг на градската рекичка почти в средата на града. Имаше становище, че водата ѝ не е добра за пиене от хората.

Други стари чешми в града са били Вълковата чешма и Молловата чешма. [ 6 ]

3.Чешмите в землището на Велики Преслав

За тези чешми не се знае почти нищо конкретно – кога са построени и от кого. Само някои от тях са запазили в името си нещо свързано с хора и родове от Велики Преслав.

Ще започна от древния римски път и проход през балкана – Дервиша. В горната част на пътя, преди достигане на билото на планината, имаше каменна чешма с корита, наричана от преславени – „Чошмите”. В балкана тя е била място за отдих на керваните и животните по пътя им от Дунава към Тракия и проливите.

Н изток от Дервиша през Бял град, почти в полите на планината, непосредствено северно от местността „Хубан” (Убану), се намираше чешмата в „Круш кладенец”. Тази стара чешма се намираше над лозовия масив, създаден от агронома Христо Гочев и наречен „Музей на лозата”, където бяха засадени лози от най-известните български и световни винени и десертни сортове лози.

Продължаваме на изток и достигаме местностите Бял бряг, Аврадака и Тузлалъка. Тук по време на столичния период на Преслав от Първото българско царство са построени множество църкви и манастири, където освен богослужение е имало керамични работилници, в които се е изработвала прочутата бяла рисувана керамика [4]. В падината на тези три местности, Въбилин дол, се намира Картоловата чешма. В Преслав има един известен род – Картолови. Известна днес в града е старата Карталова къща, превърната в етнографски туристически обект.

Прави впечатление разликата между двете фамилни имена – Картолови и Карталови. По думи на потомците този род е една и съща фамилия. Ето и обясненията.

По време на турското робство един от буйните синове на този род бил изкусен стрелец с пушка. Турският бей използвал случай и заявил, че ще му подари живота, ако порази с един изстрел летящ в небето картал (черен лешояд). Българинът приел предизвикателството и прострелял мощната птица с един изстрел и така оставил името ѝ като име на рода –Карталови. Втората версия за разтълкуване на името на Картоловия род е от моя приятел и колега от Шуменския университет доц. д-р Белчо Кръстев. Според него като българист „картол” е силен, як и здрав човек. В двора на къщата е запазена старовремска домашна чешма.

Продължаваме на изток. На пътя Велики Преслав – Драгоево, под местността Аргата има белокаменна чешма с няколко улука и студена вода.

Недалеч на изток е Сакаловата чешма. Тя носи името на видна преславска фамилия – Сакалови. Не е известно кога, как, от кого и по какъв повод е била построена чешмата.

Продължаваме на север по пътя Велики Преслав – Шумен. Непосредствено до пътя, до тунела под ЖП линията в местността Бобая се намира белокаменна чешма. На запад по пътя Велики Преслав – Имренчево, в корията отляво на пътя се намира малка чешма с отбивка за пътници и автомобили.

А сега тръгваме през Боаза – проломът на р. Камчия през Преславската планина. На около 8 км от града по поречието на река Камчия, непосредствено отдясно на пътя се намира чешмата „Авджия”. Там преди години имаше летен пионерски лагер. Сега e зона за отдих и туризъм. В дъното на северния склон на планината има каптиран извор, чиято вода се отвежда непосредствено до шосето. Бялата чешма е приятно място за кратка почивка и освежаване.

Продължаваме на юг по шосето през боаза към „Малека”. Непосредствено преди подхода към стръмната част на „Малека” с множество страховити завои, в дясно има черен път нагоре към билото на планината. Там под върха блика водата на „Чучура”. Аз съм посещавал тази чешма преди доста години. Там имаше дървено корито и прекрасна вода. До тази чешма е основан Преславският партизански отряд в средата на юни 1943 година. Ето какво пише авторът: „Към обед стигнаха (партизаните) местността „Чучура”. Поляната наоколо беше покрита с уханни горски теменужки. На горния край на поляната пееше вечната си песен чучурът. От него бликаше обилна студена вода. Над него по стръмнината на дола растеше вековна букова гора. Върхарите на букаците се забиваха високо в синьото небе. Тоя хубав горски кът е бил познат само на старите хайдути и на някогашните пастири. Сега ставаше любимо място и на нелегалните борци.” [5].

Ще споменем още два забележителни водни източника в района на Велики Преслав. Първият се намира на около 300 м от чешмата на „Авджия”, на юг по асфалтовия път. Там склонът на планината е доста стръмен. Отляво на пътя се спуска стръмна и тясна пътека към Камчия. И там от скалата блика буен и студен извор. Името му е „Студените кладенци”. Изворът не пресъхва през цялата година, а водата му е винаги студена и благодатна.

Вторият източник се намира непосредствено на левия бряг на р. Камчия срещу „Витата канара”. В началото на 60-те години на това място беше инсталирана голяма сонда, която проби земните недра на определена дълбочина и оттам бликна минерална вода с дъх на развалени яйца и температура около 30⁰С. Дебитът на този източник беше твърде слаб – около 1-2 л в минута, но въпреки това беше съградена чешма, откъдето гражданите на Велики Преслав ползваха вода за стомашно-чревни заболявания. С времето дебитът на източника намаляваше поне за сега не ми е известно докъде е достигнал.

Накрая ще спомена благородния жест на нашия съгражданин и мой приятел от детинство, общественика, политика, дипломата, доктор Георги Б. Карев, който ми предостави един уникален документ, който представлява Позволителен билет, с който Общинското управление на гр. Преслав позволява на дядо му по майка, преславският гражданин Петър П. Мутафов да поправи собствената си чешма, находяща се в собствения му двор. Датиран е от 13 май 1899 г., така че е на 117 години. Този документ показва как преди повече от един век местните власти в Преслав са се отнасяли толкова сериозно към преславските чешми, че дори за да ремонтираш чешмата в двора си е било нужно разрешение от г-н Кмета.

Литература:

Йордан Господинов, Преслав, минало, старини, Шумен 1928 г.
Йордан Станев, Преславски легенди, 1981 г.
Георги Джингов, Църквата в „Хърцовец” край Велики Преслав, сп.Археология, кн.3, 1963 г.
Тотю Тотев, Преславската керамична икона, изд.”Бълг.художник”, София, 1988г.
Генчо Пенчев, Пожари край Тича, Изд.на НФ на ОФ, София, 1969 г

Написа и подреди: Валентин Вичев

2016