Старият Преслав се е издигал на юг от днешния град, достигал е до река Тича в Преславския проход и е бил защитен с дебела стена от дялани варовикови блокове.
При Омуртаг е носил името Тича, при Симеон – Велики Преслав, а по времето на османското владичество Ески-Стамбол. Бил е столица на българската държава в периода от 893 до 972 г. – време на нейната най-голяма мощ и културен разцвет.
Символ е на големите дела на Първото българско царство. Освен с покръстването се свързва и с разцвета на българската култура по времето на цар Симеон – държавник, войн и книжовник, успял да превърне града в дейно огнище на славянската писменост и култура. Тук са открити най-ранните паметници със славянско писмо.
През времето на византийското владичество градът е бил здраво укрепен и средище на голям гарнизон.
През епохата на Втората българска държава животът в Преслав се стеснил и протичал предимно в границите на Вътрешния град. Там е живял и оттеглилият се от престола Асенов брат Петър.
След падането на България под османско владичество градът постепенно запустява. Населението се заселило на север от стария град, който постепенно се превръщал в развалини, а разрушените дворци и крепости се ползвали за кариера за строителни материали и вар .
Новият Преслав бил малко село с две махали – турска и българска, а гробището било в двора на старото училище. Имало малка чаршия. Най-голямата сграда бил конакът. Главният поминък били земеделието и занаятчийството. Преслав бил освободен след решенията на Берлинския договор. През 1883 г. става град, с първи кмет Драгни Йовоглу.
След 1944 г. градът наброява 4127 души и е център на околията.
Днес е третият по големина административен център в област Шумен.
