Велино е село разположено върху плодородна и богата на извори земя в източната част на Дунавската равнина. Селото е и с богата история. Най-старите поселения в региона са от далечните праисторически времена, от VII хил. пр. Хр. и епохата на неолита. На територията на съвременното село пък са открити останки от жилища и керамика от времето на траките и Късната античност, както и некропол на ранносредновековно селище от VІІІ-ІХ в., или епохата на Първото българско царство. Старото българско село, на което е потомък днешно Велино, продължава своя живот и през вековете на Второто българско царство и на османското робство. В тези далечни времена селото променя местоположението си неколкократно, за което свидетелстват останките от изчезнали стари селища в местностите Дерелика и Чатмата, и при Канарата в местността Юртлук. По много от старите градежи има следи от огън, свидетелстващи, че селото най-вероятно е било опожарявано, и това е причина за поне едно от няколкократните му премествания. Със сигурност е опожарено по време на Руско-турската война от 1828-1829 г., като голяма част от населението му е помохамеданчена, а друга част се изселва в Бесарабия. По-късно част от преселниците се завръщат, заселват се и българи от Сливенско и селото възвръща българския си облик, какъвто имат малко села в Лудогорието по това време. През 1854 г., по време на Кримската война, тук се заселват и над 40 татари, с което се оформя и татарска махала. В османския период селото е доста богато – в данъчни регистри от XVII в. е отбелязано, че някои семейства притежавали по 800 глави овце. Пак в тези времена селото е и доста будно – често е спохождано от комити от Делиормана и Шумен; често тук е идвал и апостолът Панайот Волов.

Името, с което днешно Велино е известно през османския период, е Емирхор (Имрихор). За първи път селото се споменава с това име в османски данъчен регистър от 1573-1574 г., а за произхода на името има различни предположения. Едното е, че идва от ранната османска титла емир ахор (от араб. емир – княз, началник, и перс. ахър – конски обор), носена от началника на султанските обори. Предполага се, че селото е било феодално владение на османския дворцов сановник, носещ тази титла, и оттук идва и името му Имрихор. Според други Имрихор идва от турската дума „имир” (заповед), защото селото било място, откъдето се издавали заповеди от по-висшестоящи към по-нискостоящи в тогавашната османска йерархична система. Други предположения свързват произхода на името Имрихор със значението „хора на емира” или с гръцка дума със значение „бряст”. Така или иначе, селото е Имрихор до 1934 г. След това, за кратко до 1950 г., се нарича Доктор Стамболски, а от 1950-та до ден днешен е Велино – на името на Вела Пискова.

Днес село Велино, както повечето български села, привлича с чистата си природа, с тишината и спокойствието, които може да предложи единствено селският живот, а в пазвите му още е сгушена възрожденската черква „Св. Николай Летни”, една от най-старите в региона.