Черквата е една от най-старите в района. Будните имрихорчани (Имрихор е името на с. Велино през османския период) започват градежа й по инициатива на поп Григорий Киров през 1830 г., непосредствено след разорението, съпътствало Руско-турската война от 1828-1829 г. Освен че я вкопават наполовина в земята и за да не бие на очи, я ограждат с високи стени, жителите на селото й поставят комин и огнище. Нямало и как да бъде иначе – тъй като започнали градежа без нужното позволение на османските власти, те обяснявали, че строят богата попска къща. Турските власти обаче разбират, че построеното е черква, и тя неколкократно е разграбвана и изоставяна. Благодарение на инатлъка на местните хора през 1865 г. църквата е възстановена и оказва се, призната от Високата порта, която в същата година разрешава строежа на християнски храмове. През 1865-та към храма е пристроена и стая за килийното училище, която може да се види и днес.
Черквата „Св. Николай Летни” – трикорабна, но без емпория (балкон за женско отделение към храма), съхранява автентичността си вече повече от век и половина. Малката черква, измазана и варосана, очарова с дървената си стреха, със старите едноулучни керемиди, с топлотата на дървото във вътрешната уредба – дървени колони, дървен таван с розети, с летвени карета и ромбове, дърворезбован иконостас. Сред богатствата на храма е и миниатюрен кръст със сребърен обков, декориран с филигранни орнаменти.
