Градчето е живописно разположено от двете страни на р. Герила, сгушено в малката Герловска котловина в северното подножие на Източна Стара планина и при началото на историческия Върбишки проход.
Днешният град Върбица се приема за наследник на намиралото се в непосредствена близост древно укрепено селище. Според Карел Шкорпил, чешки археолог с неоспорими заслуги за опазването и популяризирането на българското културно-историческо наследство, в Ранното средновековие това селище е столица на славянското племе севери, установило се тук с разрешение на византийската власт, за да брани проходите в Източна Стара планина. През вт. пол. на VII в. византийските хронисти споменават прохода Верегава (Върбишкия проход) край това селище във връзка с победите на хан Аспарух срещу Византийската империя, а през 768 г. същото укрепление, вече под името Цика (Чика), се споменава във връзка с шестия от деветте похода на византийския император Константин V Копроним срещу Дунавска България. Карел Шкорпил посочва, че славянското название на селището е Бялград, за което свидетелстват и имената на двата върха над днешна Върбица – Голям и Малък Бялград. Укрепеното селище се превръща във важен възел от старобългарската съобщителна мрежа и изходен пункт за преминаване на билото на Балкана по източностаропланинските проходи. В теснините на Върбишкия проход край укреплението се състои и историческата битка от 26 юли 811 г., в която българската войска, водена от хан Крум, разгромява войските на византийския император Никифор I Геник и удържаната тук победа остава в летописите като едно от най-тежките поражения, които Византия понася в многовековната си история. В по-късни времена селището се управлява от воеводи и по името на един от тях – Герил воевода, е наречено Герилград (Герилово); същото е известно и като Върбишко градище. При османското завоевание селището е разрушено; една част от жителите му загиват, други се изселват, а някои от оцелелите, предимно овчари по препитание, се заселват в обраслата с върби околност край реката и така възниква село Върбица. С това име и като дервенджийско селото се споменава в османотурски документи от 1573 г.
През XVIII-XIX в. върбичани се славят като добри търговци; имало е и много абаджийски, сарачки, мутафчийски, касапски, коларски, обущарски и други работилници и всяка събота е ставал голям пазар. Както приляга на такова оживено селище, в центъра му е имало чаршия с дюкяни на различните занаятчии, за бакалски и други стоки. Пак тук били красивите къщи на богатите върбичани – на един или два ката, с големи чардаци, с китни дворове с гъсти чемшири, лозници и кладенец по средата, с големи дъсчени хамбари. За тези старовремски къщи днес напомнят къщите на братя Груеви и на хаджи Вълчин. В епохата на Българското възраждане върбичани не остават встрани и от националноосвободителните борби. Знае се, че тук е действал създаден от Васил Левски революционен комитет, а Дяконът е укриван в старото килийно училище, върху чиито развалини през 1873-та е изградено ново красиво училище, за съжаление, незапазено до днес. Жители на Върбица се включват и в състава на Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Имената им, както и имената на върбичани, участвали в двете Балкански войни, в Първата и във Втората световна война, са вписани от признателните поколения върху паметни плочи в центъра на града.
Освен с историческото си минало, град Върбица е атрактивен и с красивата си и чиста природа в подножието на Източния Балкан, както и с лековитата си минерална вода. Това определя и туристическия интерес към Курортен комплекс „Върбица”, предлагащ отлични условия за отдих и спорт. Посетите ли града обаче, непременно разгледайте възрожденската църква „Св. Великомъченик Димитър”, съхраняваща своята автентичност вече повече от век и половина.
