Изградена е през 1842-1843 г. по инициатива и с дарения на местните първенци. Позволение за построяването й дава нарочен указ (ираде) на султан Махмуд II, издействан с влиянието на родения във Върбица Василаки Василев (Турко Василаки), който работел в султанската канцелария.

Черквата трябвало да бъде вкопана в земята, но Мехмед Герай, потомък на заселилия се в селото през XVII в. кримски татарски хан, заповядал по негово благоволение да се изгради висока черква с дебели стени. Така и става, а съграденият от тревненския първомайстор Колю Димов храм – трикорабна псевдобазилика с открито аркадно преддверие, пази своето великолепие до ден днешен. Като архитектурен стил върбишката черква е типична за възрожденската храмова архитектура в българските земи, но нетипични, отличителни за нея са големината й и топлотата на интериора й, постигната с широкото използване на дърво във вътрешното й пространство. Част от великолепието на храма днес са автентичните хоругви и богатата дърворезба на тавана, олтара, владишкия трон – дело на уста Генчо Кънев, и някои от колоните, както и иконите – дело на зографите Василаки Христов Беделев и Никола Василев от Шумен и Анастас Къркклисийски от Лозенград. През 1997-ма ценните икони са реставрирани и днес, век и половина по-късно, блестят с автентичната си красота. Сред съкровищата на върбишката черква „Св. Великомъченик Димитър” е и печат на благодетелите с дата 1850 г.

След освобождението на българските земи, през 1900 г., в двора на черквата, опасан от камен зид, е издигната масивна каменна камбанария – дело на майстор Ганю Вардунлията. Голямата камбана за нея е изработена много по-рано – през 1882 г., в Киев и е дар за черквата и селището от неговия голям благодетел и общественик – учителя Петър Златев Груев. Информация за град Върбица.