Градът е разположен в живописна котловина между Шуменското, Лудогорското и Провадийското плато, в пресечната точка на равнинна Добруджа и Предбалкана, а разкритите в района множество следи от селища, крепости и некрополи, както от Античността, така и от времето на Първото и Второто българско царство, свидетелстват, че животът тук е кипял още от дълбока древност.
Намерените в района на съвременния град археологически находки свидетелстват за старо селище, стояло навярно във връзка със старопрестолната Плиска. За първи път това селище се споменава във връзка с похода на полско-унгарския крал Владислав III Ягело – Варненчик, по време на който, през 1444 г., кръстоносците го превземат и опожаряват. Старото селище се намирало в подножието на платото Стана; на сегашното си място градът възниква през втората половина на XVI в. около чифлици, създадени от двете страни на преминаващата оттук Крива река, и около организираното във връзка с тях пазарище. Оттук идва и името на града – Ени пазар (след 1878 г. Нови пазар). Сведения за Ени пазар има и в османските данъчни регистри от XVI-XVII в., които го описват като нахия начело с мюдюрин, а след това като кааза. Бил е седалище на мюдюрин, подведомствен на Шуменската кааза.
Пътешественици от XVIII в. описват Ени пазар като „оживен и … богат град”, който през същото и следващото столетие нееднократно е споменаван и във връзка с руско-турските войни. Ени пазар не остава встрани и от националноосвободителните борби – през вт. пол. на XIX в. тук е изграден революционен комитет; през 1885 г. е предприет и неуспешен опит за въстание; жители на града се включват в четата на Христо Ботев и в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.
След Освобождението, с указ на княз Александър І Батенберг от декември 1883 г., Нови пазар официално е обявен за град, който бързо се установява като стопански и административен център на селищата от Плисковското поле.
Днес Нови пазар привлича със спокойствието и уюта на малкия град. Ако го посетите, няма как да пропуснете една от големите му забележителности – часовниковата кула от XIX в. в централната градска част. Пак тук, в сградата на Художествена галерия „Петър Персенгиев”, е приютена градската археологическа сбирка, скромно представяща дълголетната история на района от старокаменната епоха до Късното средновековие. Сред свидетелствата за историческото минало на Нови пазар, които си струва да разгледате, е и къщата музей на килийното училище от 1840 г.

Обекти