Дивдядово се намира на 3 км югоизточно от град Шумен. През 1971 г. е извършено административно-териториално деление на страната по окръзи и става квартал на града. През населеното място минава пътя Шумен-Велики Преслав, а успоредно на него, в югоизточната му част се намира спирка Дивдядово на жп линията Варна-София. Граничи със селата Дибич, Хан Крум, Мараш и с планинските възвишения, зад които се намира село Троица.

В землището му преобладават черноземните почви, което благоприятства за развитието на  животновъдство и земеделие – основно лозарство.

В миналото населението се славело като добри лозари и търговци на хубави вина. През 1934 г. по предложение на учителя Вичо Атанасов е основана лозарска кооперация „Димят”.

Илия Блъсков описва много точно местното население във всекидневния му живот: „Дивдядовчани са хитри и работни хора, техният поминък е повече лозарство и орачество. Къщите са им високи и керемидени, а вътре наредени и послани чисто с домашни платове. Жените добри къщовници, на които облеклото е по старому. Дивдядовчанката не се срами никак да нарами дисагите, да вземе кошницата с яйца или гърнето с масло и да се запъти сама към Шумен, да продаде щото дал Господ и да си накупи потребните за вкъщи, та да се върне у дома пак с пълни дисаги. А щом се запролети, тя грабва мотиката и отива на лозе, на жетва и вършитба, тя е се другарка и помощница на стопанина си. У селото има няколко ханове, направени нарочно за пътници, но като близо до Шумен твърде не работят. Близо до селото извира студена вода, тоя извор се зове Баш бунар, дето лятно време дохождат от Шумен на разходка и там стават много веселби. Само едно бърка, че от тук много пъти се връщат хора с пукнати глави. Но какво да се прави като гъстото дивдядовско вино се смуче, та скоро опуява?…”

Благоустрояването на Дивдядово започва началото на XX век. През 1923 г. при кметуването на Димо Стоянов е построена сградата на кметството. По това време започва строежът на читалището, както и на нова училищна сграда.