„Ето го рая на България!“

Така възкликнали група селяни от Пиринския край тръгнали да търсят място за заселване през сушавата 1950 г. Докато обикаляли Североизточна България, чули за село Троица. Бистрата и студена вода от многото улични чешми довела в селото тези семейства от Пиринско.

Откакто се помнят старите жители, в селото е имало вода в изобилие. И днес има повече от 10 улични чешми и много кладенци. Те се захранват основно от два големи водоизточника. Първият е водата, идваща от Троишкия боаз – Троишката река  под Момината скала. Дебитът й е 48 л/сек. През 1948 г. изворът е каптиран и водата му захранва пивоварния завод в Шумен. Другият източник е срещу Варовите фабрики. Водата от двата източника преди години е преминавала през селото и се е вливала в р. Врана. За да се избегнат наводнения от придошлата река при порои, с финансиране по европейски проекти и с държавни средства е коригирано горното течение на реката. Коритото на Троишката река е разширено, мостовете над реката са укрепени.