„Ето го рая на България!“
Така възкликнали група селяни от Пиринския край тръгнали да търсят място за заселване през сушавата 1950 г. Докато обикаляли Североизточна България, чули за село Троица. Бистрата и студена вода от многото улични чешми довела в селото тези семейства от Пиринско.
- В джамията подобренията са направени от близките в памет на Ибрахим Руфи Мозак
- Георги Томовата (Топчиевата чешма)
- Георги Томовата (Топчиевата чешма)1
- Георги Томовата (Топчиевата чешма)
- До Американа
- До Американа
- До джамията (пред турското училище)
- До джамията (пред турското училище)
- До джамията (пред турското училище)
- Зияевата чешма до ореха
- Зияевата чешма до ореха
- Златковата чешма построена през 1987-г.
- Златковата чешма построена през 1987-г.
- Куру Митевата (Зафировата чешма)
- Куру Митевата (Зафировата чешма)
- Пътека към платото на пътя от боаза за Шумен носи името „Диненже“ почивка
Откакто се помнят старите жители, в селото е имало вода в изобилие. И днес има повече от 10 улични чешми и много кладенци. Те се захранват основно от два големи водоизточника. Първият е водата, идваща от Троишкия боаз – Троишката река под Момината скала. Дебитът й е 48 л/сек. През 1948 г. изворът е каптиран и водата му захранва пивоварния завод в Шумен. Другият източник е срещу Варовите фабрики. Водата от двата източника преди години е преминавала през селото и се е вливала в р. Врана. За да се избегнат наводнения от придошлата река при порои, с финансиране по европейски проекти и с държавни средства е коригирано горното течение на реката. Коритото на Троишката река е разширено, мостовете над реката са укрепени.