Скален манастир Света Троица
В Троишкия боаз на 3 км северозападно от с. Троица в местността „Осмарските колонии” в близост до хижа Букаците е оформен скален манастир. За да се достигне до него, най-лесният достъп е като се тръгне от с. Троица по черен път покрай варницата и помпената станция и се завива на запад до местността „Осмарски колонии”. Тук се намира хижа „Букаците”. Отклонявайки се от пътя в източна посока се преминава през Троишка река и се изкачва по левия скат по маркирана пътека до подножието на скалния венец. До входа се стига по дървена стълба, монтирана в скалата.
https://opoznai.bg/view/skalen-manastir-monastiria-s-troitza
На южната стена има вход за килия, а над нея отделение с ниша и пейка. Духовният живот на манастира частично е отразен в скални графики и изображения. Тук е открита плоча със старобългарски надпис („писах аз граматик Андрея, в месец апреля…“, следва годината, силно нечетлива). В страни от него е дадено в лигатура собственото име „Стойо” или „Стоян”. Близо до надписа са издълбани изображения на брадва, символизираща мъченичество и елен – символ на самота и уединение. Наблизо са открити изображения на човешка фигура и кръст – универсалният християнски знак за вечен живот, а в правоъгълна рамка е изписана думата „Амин”.
Сведения за Ечащата пещера дава чешкият изследовател Карел Шкорпил (1895-1944). Той прави и първата скица на пещерата. Троишкият скален манастир, както и останали скални манастири, църкви и монашески килии, разпръснати по склоновете на Шуменското плато, се свързват с развитието на исихазма. Пещерата е известна на местното население от незапомнени времена.
Монашески скални килии Момина скала 1-2
Скалните манастири са разположени откъм северната страна на Троишкия боаз. Местните наричат тази му част Мамил баир. На стръмния му склон се откроява самотна скала, която пък носи имената „Момина скала“, „Дикили таш“, „Мамил таш“. Висока е 15 м и по нея личат ясно 4 монашески килии от ХIII-ХIV век. Скалните килии са разположени в северната част на Троишкия боаз. Според Карел Шкорпил скална килия Момина скала 1 е ползвана за параклис, посветен на Светия Дух (от Света Троица). Скална килия Момина скала 2 (Калугерската пещера) и Момина скала 1 се свързват с развитието на исихазма, религиозно учение, което проповядва „чисто християнство”, необходимост от уединение между човека и бога в отшелничество и мълчание. Килиите са известни на местното население от незапомнени времена.
https://opoznai.bg/view/troitzki-skalni-manastiri
Легенда за Момина скала или Момата
Местна легенда разказва, че някъде край непристъпните скали, на равното, живеел знаменит български болярин. Той имал красива дъщеря на име Параскева.
Когато турците се насочили с ордите си към Шумен и околните селища и обградили белокаменната твърдина, където била болярската къща, девойката побегнала по стръмните сипеи през гората и се покатерила на отсрещната висока скала, на която се извисявала църква.
Погледнала момата на юг и видяла как завоевателите рушат и опожаряват свидното й родно място, как убиват и заробват тези, с които е израснала и които обичала. Безгранична мъка стиснала гърлото на хубавата Параскева. От черните й очи бликнали сълзи и закапали в реката, която си била прокарала път между скалите. По една от канарите пък и до днес се стича вода, за която хората казват, че била от събраните сълзи на българката. Сълзящият камък е заобиколен с нежен бигор и мъх, а мястото е известно с името „Момини сълзи“.
Легендата разказва още, че в един момент турците видели красавицата на скалите и хукнали след нея. Подобно на стотици млади и смели жени по онова душманско време обаче, Парашкева решила, че е по-добре да умре, отколкото да се предаде в ръцете на друговерците, изпепелили бащиното й огнище. Поела за последно глътка въздух, прибрала дългите си коси, притворила очи и се хвърлила в пропастта. Оттогава наричат това място „Момина скала“.