Благодарение на немските заселници през 1910 г. в селото е построена католическа църква, а през 1911 г. католически манастир, със съдействието на Франц Крингс, духовен пастир на католическата немска колония. Той идва в региона в началото на века и остава да служи тук над 30 години. През 1914 г. от Германия пристигат 14 монахини-бенедиктинки и създават братство. Девизът на братсвтото е „Ора ет лабора” („Моли се и работи”) и е изписан над входа на католическата църква. Манастирът притежавал около 600 декара обработваема земя. Към него се създават амбулатория и училище. Там се приютяват и отглеждат сирачета, част от които дават обет и стават членове на братството. Сериозен отпечатък в дейността на манастира налага майката-игуменка, избирана от сестрите за срок от 4 години. С течение на времето манастирът става изключително влиятелен и чрез свещеника си продължава да привлича българчета и православни ученици в частното немско училище. През лятото на 1934 г. там се изгражда голям салон за представления. Общността участва активно и в обсъждането на общоселските въпроси.

През 1950 г. в манастирските постройки се открива болница за психично болни, в която активно се включват да помагат и сестрите-бенедиктинки. През 1953 г. цялото движимо и недвижимо имущество на манастира е национализирано, включително и земеделските имоти. След разпадането на комунистическия режим през 1989 г. дейността на манастира „Пресвето сърце Исусово” е възобновена и разширена.

Днес той е единственият действащ у нас католически манастир на сестрите-бенедиктинки.