С доброволни пожертвования и подкрепени от немските семейства, местните българи наемат една стая, доставят нужните мебели и на 08.09.1919 г. младата учителка Милица Жекова започва занятия. Записани са 54 ученици. На следващата година училището се премества в католическия манастир в сградата на временно затвореното немско училище. През 1922 г. училището разполага вече със собствена сграда. Наречено е „Кирил и Методий”.

Местната прогимназия се открива през 1932 г. и започва работа с 54 ученици.

През следващите години учителите работят и с възрастни, а през зимните месеци уреждат просветни часове: вечерни за мъжете и дневни за жените. Към училището отваря и ученическа трапезария. В началото тя обслужва само 40 крайно бедни деца, а в следващите години са включени двойно повече ученици. Трапезарията се издържа от такси и приходи от ученически представления.

В началото на 40-години училището вече има нова сграда, в която се сливат началното училище и прогимназията.

През учебната 1945-1946 г. е открита и детска градина.