Крум Делчев Велков – български писател, роден на 16 декември 1902 г. в Перник.
Изключен от Шуменската гимназия за комсомолска дейност, той става работник. Огняр, шлосер и машинист по професия, Велков организира стачки и участва в Септемврийското въстание. През 1928 година заедно с група ентусиазирани прогресивни младежи под ръководството на Крум Велков слагат началото на читалището в селото с наименование „Съзнание”.
След разгрома на Септемврийското въстание изпълнява важни партийни поръчения. През 1930 г. заедно с Петър Пергелов организират нелегална печатница № 1 на ЦК на БКП, в която се печата „Работнически вестник“, чийто последен брой е от юни 1935 г. В печатницата е печатан и в. „Червено знаме”, орган на ЦК на БКМС, издавани са много позиви и други партийни материали.
Арестуван от полицията за партийна дейност, той е интерниран като комунист в концлагера „Еникьой“. След победата на социалистическата революция е кмет на гара Белово, по-късно — отговорен секретар на Славянския комитет в България.
Член е на БКП и на Съюза на българските писатели.
Главната тема, с която Крум Велков влиза и остава в българската литература, е Септемврийското въстание. На него са посветени първите разкази на писателя — „Мъка“ и „Смях“, печатани под псевдонима Кешиш Първан през 1924 година в редактираното от Георги Бакалов списание „Нов път“. Осем години по-късно Крум Велков отново се връща към септемврийската тема, този път с романа „Село Борово“ — реалистична картина на класовите стълкновения у нас през двадесетте години и на Септемврийското антифашистко въстание от 1923 година.
През 1950 г. Крум Велков е удостоен за романа си „Село Борово“ с Димитровска награда.
Последният роман на Крум Велков — „Жезълът“ — остава незавършен.
Писателят умира на 18 април 1960 година, в Белово.
Йордан Борисов СТОЯНОВ – (12.04.1946 г.), художник – керамика, скулптура, дизайн – живее в София, роден в с. Хан Крум.
Завършва керамика и порцелан в Прага при проф. Ото Екерт. Художник на свободна практика (1977-1980). Дизайнер в завод „Хан Аспарух” в Исперих (1980-1987) и в Института по стъкло и фина керамика – София (1990). Преподавател в Художествената академия (1991). Носител на награда от V нац. Младежка изложба за кристални символи на СУ, за модулни пана от конкурса по керамика във Валенсия, Испания.
Н.с. Куни Маринов Кунев – директор на КОС в с. Хан Крум, лауреат на Димитровска награда
Роден на 10 март 1930 г. в с. Калугерица, Шуменска област – агроном. Завършва ВСИ в Пловдив (1954). Агроном в с. Стожер, Варненско (1954-1956). Научен помощник в ИСП в Генерал Тошево (1956-1958). Агроном в НИИ по животновъдство в Шумен (1958-1960). Н.с. (1956), ст.н.с. (1986) и директор на КОС в с. Хан Крум. Член на Съюза на тютюнопроизводителите. Лауреат на Димитровска награда (1974). Орден „Георги Димитров” (1986).
Маратонецът Ангел Кънчев от с. Хан Крум
Роден на 31 януари 1935 г. и повече от 60 години е свързан със спорта.
Първият си успех от републикански мащаб постига като ученик в Павликени през 1952 г. През 1953 г. е окръжен първенец на 3000 и 5000 м. Участник в първия след Втората световна война класически маратон на Балканиадата по лека атлетика в Атина през 1957 г. По класическия маршрут бяга с „маратонки”, изработени от обущар в Шумен. „Подметките бяха от кече за конска амуниция, носовете – от кожичка, отстрани – брезент. Бяха много леки”. Завършва пети.
Номиниран за десетте най-добри лекоатлети на шестдесетилетието и седемдесетилетието на Шуменски окръг през ХХ век. „Заслужил деятел на физическата култура и спорта” през 1976 г. Медал от олимпиадата в Москва през 1980 г.Часовник от ЦК на ДКМС, през 1976 г. за най-много обучени плувци в България, както и грамота и знаков медал „1100 години Велики Преслав”. Селекционер на окръжния отбор по лека атлетика на селската младеж.
От 1940 г. свързан с дейността на читалището в Хан Крум. През 1949 г. е от организаторите на първата бригада, за да строят читалище.
През 2003 г. е удостоен с награда на Община Велики Преслав „Златен век” за стойностни заслуги в областта на културата, образованието, обществената дейност и спорта.
Приема отличието с поклон и с нова амбиция за народополезна дейност!