Аулът на хан Омуртаг

Край селото е открит прабългарски дворец (Аул на Хан Омуртаг), чието построяване се отнася към строителната дейност на хан Омуртаг, въз основа на Чаталарския надпис. От надписите върху т.н. Чаталарска колона, намерена през 1905 г. при гара Хан Крум, учените за първи път научават за съществуването на Омуртаговия аул. Останките му обаче са открити едва през 50-те години на XX в. Аулът е разположен в местността „Хисар кале“, в землището на община Велики Преслав на около 2 км южно от село Хан Крум и река Камчия и на около 10 км от градовете Шумен и Велики Преслав.

Аулът е изграден през 822 г. по време на управлението на хан Омуртаг. Построен по модела на столицата на първата българска държава Плиска, аулът е архитектурно произведение на Плисковско-Преславската култура.

Аулът бил построен върху наклонена тераса на неколкостотин метра от десния бряг на река Тича (днес Камчия) и на стотина метра от славянско поселение, възникнало върху развалините на ранновизантийски култов център. Аулът бил укрепен от ров и землен вал. В средата била издигната вътрешна крепостна стена от дялани каменни блокове. Каменната крепост имала една главна и една второстепенна порта, но без кули по ъглите и стените, както другите прабългарски крепости. Подобно по план е само укреплението на дворцовия комплекс (цитаделата) в Плиска. В Омуртаговия аул, както в Цитаделата в Плиска имало малък дворец с баня, но тук били построени и казармени помещения за многобройната охрана на хана. Каменният надпис върху Чаталарската колона сочи, че това укрепление е било предназначено за дислоциране на военни отряди „срещу гърците и славяните”. Вероятно става дума за нахлуване във Византия във връзка с намесата на хан Омуртаг в гражданската война между император Михаил ІІ и Тома Славянина.

 Раннохристиянски църкви край гара Хан Крум

Датирането на готското присъствие в района се дължи на н.с. Тодор Балабанов. До момента в района са разкрити пет църкви. Проучванията показват, че това е готски ариански епископски център. Под могила е открита голяма епископска църква. В близост до могилата има и друга готска църква датирана също от IV век. В нея са открити и най-ранните християнски стенописи в България. Смята се, че тази църква е лична и вероятно е била на готския епископ Вулфила, създал древногерманската азбука и превел Библията на готски. Тук са открити следи от селище, готска и тракийска керамика. Разкрити са и гробове с козметично-медицински комплекти (пинсети, лъжичка и кюрета), токи от колани, златни готски накити и фибули в тях. В един от гробовете е погребана жена с характерна изкуствена деформация на черепа, показващ благороден произход. Смята се, че районът е плячкосан и разрушен в резултат на хунските нашествия в края на V век.

Хан Крумов скален манастир

В западния склон на Калугер боаз (Калугерската скала, Калугер-канара-дюзю) се намира скален манастир, известен като „Хан Крумовия скален манастир” (Калугерската пещера, Стълбената пещера, Мердевенли маара, Запетайката). Калугеровата пещера образува основната част от комплекса над Хан Крум. До манастира отвеждат стръмни стъпала, изсечени в скалата. Поради тази си особеност още се нарича и Стълбената пещера.

Използвана е естествена пещера, която е била допълнително пригодена и дообработена през XII-XIV в. от отшелници монаси. Храмът е изкусно и прецизно изсечен направо в скалата. Входът на пещерата е с южно изложение. От него се попада в обширна пещера. В нея са обособени три помещения, едното от които е скална църква с добре оформен олтар. Местните жители са поставили икони и нишите са покрити с кърпи.

Първият проучвател на Калугерската пещера е чешкият изследовател Карел Шкорпил (1895-1944). Той прави и първата скица на пещерата. Според него Хан Крумовия скален манастир е свързан с развитието на исихазма, религиозно учение, което проповядва чисто „християнство”, необходимост от единение между човека и бога в отшелничество и мълчание.

 

„Килията” (Селитрата, Иласала маара, Леса маара)

Скалният манастир „Килията” е разположен северно от село Хан Крум в местността Калугер боаз. Коларски път отвежда на север до долната южна граница на Калугер боаз в местността Калугер чешма (между с. Хан Крум и с. Троица). По маркиран горски път може да се стигне до Калугерската пещера. След достигане до местността Орта Бурун пътят се раздвоява, вдясно се отклонява за Калугерската пещера, а вляво за скалния манастир „Килията”.

Тази скална обител е разположена в силно издаден скален масив, наречен Аджемоглу канара. Във вътрешността му има голяма суха пещера Иласа маара или Леса маара, в която е вграден манастирът. Килията има оригинална и интересна вътрешна архитектура. В средата й се издига плътна скална маса с гладки стени, наподобяваща колона, която условно разделя вътрешното пространство на няколко отделения: триделна църква, иконостас, олтарна част на църквата, складово помещение.

Сведения за „Килията” дава чешкият изследовател Карел Шкорпил.

„Токмак Хасан маара”

Сведения за пещерата са получени от местни хора. Тя е показана от Ахмед Осман от село Троица, който разказва, че пещерата в миналото е била използвана за скривалище на местни обирджии, които след като направили редица грабежи са се укривали доста дълго в нея, преди да бъдат заловени.

Пещерата е разположена северозападно от село Хан Крум в т.н. Калугер боаз (Манастирски дол). Тя попада в южната периферна част на Шуменското плато. До нея може да се стигне по два пътя. Единият е без пътека, ако се предприеме изкачване от района на Калугер чешма, по стръмен склон. Другият, като се тръгне в северна посока по черен път, който достига Калугерската чешма в началото на Калугерския дол. От там се върви по широк черен път, който постепенно се изкачва към платото. Пещерата има два входа. Единият е обширен и през него се влиза в нея, другият е недостъпен отвън и отстои на около 5 м от основата на скалния венец. Главният вход е разположен на скална тераса и не се вижда от пътеката под венците. До него се достига по изсечено каменно стълбище.

„Цепката”, м. Калугер боаз (Калугерска скала, Калугер-канара-дюзю)

Цепката е разположена северно от село Хан Крум в т.н. Калугер боаз (Манастирски дол). В горната част на стръмния склон, ограждащ боаза от изток се намира обширен скален венец. Той е известен под името „Калугерска скала” (Калугер-канара-дюзю). В източната част на венеца е разположен входът на пещера Цепката.

Подходът към Калугер боаз е най-лесен откъм юг. При движение по асфалтовия път от село Хан Крум към село Троица има възможност за отклонение вдясно, след края на овощната градина по коларски път. Тръгва се на север по маркиран горски път, по който се достига до местността Орта бунур. Оттук се тръгва надясно по маркирана пътека и при достигане на венеца пътеката се изоставя и се тръгва направо през гората. Входът е забележим, обърнат е на югоизток. Пещерата е едноетажна, неразклонена, суха. Подът е постлан с пръст и скални отломъци. Единствените образувания са дендрити по стените. На входа расте дърво.

Паметни плочи

Паметна плоча с барелеф на Крум Велков, основател на читалището (автор на „Село Борово”) поставена на 30 май 1945 г. до входа на читалището.