Най-голямата историческа и културна забележителност на село Осмар са Осмарските скални манастири от XII-XIV в. Комплексът от скални черкви, килии и гробници е разположен във варовиковите скали и пещери, на 4 км северно от селото в Осмарския боаз.

Костадинов скален манастир

Най-големият и най-запазен от манастирите, в боаза над Осмар, е Костадиновият манастир. Намира се северно от селото в скалите на Костадинов дол. Осмарският боаз представлява тясна, дълга повече от 2 км долина, през която протича Осмарска река. На изток долината е оградена от стръмните и на места скалисти склонове на Четика баир, а от запад – от полегатите и гористи склонове на Кочовския дял на Шуменското плато.

Входът на манастира е разположен на 10-12 м от основата на скалата. Издълбан е на височина около 8-10 м в отвесна скала. През есента на 2011 г. е изградена метална стълба на мястото на старата дървена, посредством която е улеснен достъпът до него. Предполага се, че манастирът се е наричал „Св. Св. Константин и Елена“. В него още могат да бъдат забелязани олтар и фрагменти от стенописи. При самия отвор са закрепени 3 метални самоделни камбани. Състои се от две отделения. Източното представлява църква с почти квадратна форма. Западното е с неправилна форма, има множество ниши, жлебове, монашески гроб и изсечени в скалата нарове.

Предполага се, че скалният манастир носи името на цар Константин Тих, управлявал по време на Второто българско царство във Велики Преслав, когато градът е бил важен духовен център. Сведения за Костадиновия скален манастир дава чешкият изследовател Карел Шкорпил. Той е първият проучвател на скалните манастири и църкви в България. Той прави и първата скица на пещерата. Костадиновият скален манастир, както и останалите скални манастири, църкви и монашески килии, разпръснати по склоновете на Шуменското плато, се свързват с развитието на исихазма, религиозно учение, което проповядва „чисто християнство”, необходимост от единение между човека и бога в отшелничество и мълчание.

На върха на скалата на Костадиновия манастир се намира интересно природно образувание, наречено „Окото“ или „Халката“.

Монашеска скална килия Подковата

Скалната килия Подковата е разположена в Осмарския боаз на 2.5 км северно от село Осмар в скалите на Костадинов дол. Намира се източно от „Окото”. Входът, през който се влиза има северозападно изложение и неправилна форма. От него се попада в обширна скална килия с формата на подкова. Самата килия е дълбока 5м и достига ширина до 3.70 м. Тя е служила за убежище на монах отшелник през епохата на исихазма – XII-XIV в.

От килията се отваря величествена гледка към Осмарската долина.

Скална църква Диреклията

Скалната църква Диреклията е разположена между Костадиновия скален манастир и Подковата. Издълбана е в скала. Подходът към нея е от западната страна по тясна изсечена в скалата пътечка. Името на църквата идва от турски език (от думата „дирек”) и се дължи на разположения до входа на църквата стълб. Църквата си има име – съхранен е надпис от ХІІІ в., в който се посочва, че нейн покровител е Архангел Михаил. Местни жители вярват, че Диреклията не е служила толкова като църква, а по-скоро като затвор за тези монаси, които не следвали точно исихасткото учение. Издигната е на 10 м от земята и е непристъпна без подходяща екипировка.