Първите сведения за училището в село Осмар са от април 1857 г., изписани върху бележки и дървени корици. Учениците пишели върху пясък, поставен в сандък. Учел ги е някой си даскал Дяко, в одаята на Каса Вичо. Най-вероятно това се е случило в килийното училище. По-късно одаята е съборена. Училището е настанено в Нестор Мариновата къща. Стопанинът на къщата, роден през 1878 г. разказва: „Училището сварих у дома, беше неподковано, после построиха 2 стаи (училище), а след това още една за ІV отделение в църковния двор по стопански начин”. Едни от първите учители са Руси Топазлиев от село Дивдядово, Петко Петров, роден в село Драгоево и Димитър Недев, крупна личност от Възраждането и учител в Осмар. През 1896 г. се основава класно училище с І-ви и ІІ-ри класове. В първо отделение се пишело на плоча, а по-късно с перодръжка и мастило.

Укрепването и развитието на учебното дело в село Осмар е свързано с помощите на известния благодетел Маринчо Бенли. И парите, и вестниците, които той изпраща оказват силно влияние върху самосъзнанието на тукашните селяни. В селото също имало инициативни и родолюбиви българи, допринесли за развитие на учебното дело.

На заседание на учителския съвет на 3 декември 1934 г. се взема решение за патрон на новопостроеното през 1913 г. училище да бъде избрано името на видния просветител, педагог, дарител и енциклопедист д-р Петър Берон (дотогава училището у даскал Минюви и новото в църковния двор от 1863-1864 г. не са имали име).

Училищното дело, опряно върху богатите традиции, се развива твърде много. През 1962 г. с осмарските майстори и доброволен труд на населението се построява втори етаж на основното училище (І-VІІІ клас).