Осмар е село в Североизточна България. То се намира в община Велики Преслав, област Шумен. Отстои на 15 км югозападно от Шумен и на 14 км северно от Велики Преслав. Разположено е в югозападната част в полите на Шуменското плато на около 200 м височина. Климатът е умерено континентален. Северно се намира тесен проход – т. нар. Осмарски боаз. Почвите са карбонатни черноземи, тъмносиви горски. Селото е разположено на полегат склон. Годишните валежи са нормални, има случаи на непродължително засушаване (юли-август). Платото и хълмовете са естествени пазители на селището от слани и градушки, каквито падат в други части на областта. Тези природни дадености са благоприятни за отглеждането на лозя и овошки (ябълки, череши, кайсии). От векове тук се добива висококачествено грозде. Осмар е известен с производството на прочутото вино „Пелин”.
Осмарският боаз не е толкова богат на води, както Троишкия. През селото минават два ручея, в миналото пълноводни, единият е Осмарската река, извираща от Костадиновия дол, която се усилва през пролетта и зимата. В миналото е имало чешми, не много на брой, които са били изоставени в последствие и дори заличени в резултат на селскостопански дейности. Други са Рафаиловата чешма, Манастирската чешма, чешма „Джамийка”.
Край Осмар се намира находище на блатно кокиче, което днес е на изчезване. То е обявено за защитена местност през 1979 г. от Комитета за опазване на природната среда. Находището представлява ливади със смесена собственост, предимно частна и се стопанисва от земеделската кооперация в селото, контролирано от РИОСВ – Шумен.
Карстовите скали над селото са обиталища на колонии от прилепи. На венеца от скали над селото, на около 400 м надморска височина има летовище. В близост е резерватът „Букаците“. Най-голямата историческа и културна забележителност в околността е скален средновековен манастир от XII-XIV в. със силно повредени стенописи. Интересна е и църквата в селото от средата на XIX в. с икони от местни майстори – вероятно на Христо Беделев.
В културно отношение село Осмар заема първо място сред околните села. Има читалище, основно училище и детска градина.
През 1908 г. в селото се появила загадъчна кола „Олдсмобил“. През 1934 местните ергени ходели с папийонки, а „тийнейджърките“ от 1926 година слагали в джоба си дори градските момичета.
През 1929 г. със свои средства водоснабдили селото и прекарали канализация. Германци изградили системата, всички тръби били внос. Пожарните кранове, марка „Маненхайм“, разположени на 12 места из селото, още работят. Имало ги само тук и в Ню Йорк.
Селото има южно изложение, планирано е, застроено е с хубави двуетажни къщи с големи, добре подредени дворове.
Населението към 2015 г. е около 300 души.
През последните години в Осмар се развива международен и вътрешен туризъм. Гостите на селото имат възможност да дегустират прочутия осмарски пелин, да посетят забележителните исторически обекти в региона, да се запознаят с богатото историческо минало.
Известни личности, свързани с историята на Осмар, са: войводата Андрей Краев-Край Андрей (ок. 1830/1842-1875) – последният хайдутин, действал из Шуменския край; Кина Тодорова – просветен и обществен деец, кмет на селото (1979-1981); оперната прима Нина Върбанова; народната певица Соня Кънчева (1929-2006), популяризирала фолклорното песенно наследство на Шуменско-Преславския регион.
