Традиционните костюми в Смядово са част от т.н. преславско-смядовска носия, носена в Преслав, Смядово, Риш, Веселиново, Осмар и други селища в региона.
Женска носия:
Включва ушит от черен или червен вълнен плат чукманя (сукман) без ръкави и с много изрязана пазва. Пазвата и талията са обшити с разноцветна вълна. По полите се пришиват белки – дълги около 40 см парчета от бял, жълт, червен и зелен памучен плат. Над тях следват оглавич (шарки) и лъкатушка – лъкатушна шевица от жълта вълна. На кръста отзад като малка престилка се слага манта – парче черен плат. Хутата, наричана още мармародяна, е тъкана, черна или бяла, нашарена с бяло, червено и жълто престилка. Над чукманя се опасва пахта – сърмен пояс от сребърни или дървени, поставени в сребърна рамка плочки. Ризата е от конопено платно, обшита е по пазвата и ръкавите с улами (вълнени шевици). По дължина ръкавите са украсени с копринени ажури. През зимата жените носят дълги до земята, ватирани с памук и украсени с черни гайтани антерии от копринен плат, наричан шамен, негритен плат. На главата се слага шапка – плъстен кръг, приличен на паничка с отвора нагоре. Под шапката се разперва алена кърпа с жълти краища (тистимел). Шапката се прикрива с дълъг до петите ръченик (месал) от бяло платно. Над месала с красиви метални игли се прикрепва венец, украсен с пари (стефаня), който се носи само от булките. Момите слагат на шапките си триъгълни и продълговати сребърни плочки, през които се прокарват сребърни верижки с кръгли пластинки. Под брадичката се прикрепя спускан до гърдите подбрадник от пари – по-едри под брадичката и по-дребни при гърдите. Едновременно с чукманя се носи и окрел – силно набран плат, позволяващ изцяло да се вижда ризата отпред. Откритата риза се покрива с хута.
В по-късния вариант на женската носия чукманът се заменя със „съиъ” – рокля от вълнен плат, нашарен с черни и червени квадратчета. Хутата вече е памучна, нашарена с вертикални линии. Ризата е от памучно платно, без нашивки по пазвата. По краищата на ръкавите се шият копринени дантели (гилъфири). Над ризата се носи украсен с бели сърмени гайтани елек от червена аба, открит на гърдите, а в талията закопчан. Шапката се заменя със забрадка (чумбер, баръш) с пришити по краищата сърмени дантели и ширити. Булките носят върху елечето и салтамарка – къса дреха, подплатена с кожа. На краката се обуват бели чорапи, червени терлици от вълнен плат, нашарени със сърмени гайтани и черни чехли с ток. На шията се носят нанизи от мъниста или сребърни пари, които по-късно се заменят с нанизи от пендари.
Мъжка носия:
Включва конопена риза, изшита по пазвата, огърляка (яката) и ръкавите. Шевиците се наричат улами. Над ризата през лятото се носи кобуреник – елече, украсено с гайтани. През зимата с носи къса бяла аба с ръкави до лактите, а над нея – друга аба, дълга до коленете и украсена с гайтани. Гащите (димии) са бели, опнати, украсени с черни гайтани. На пояса се носят рахтове от сребро, нанизани на каиш. Краката са обути с цървули или с червени емении (плитки обувки) и над тях носят бели или кафяви калцуни (абени чорапи). Шапката (кушма) е кожена, без дъно, като по-късно на главата се завива черен тъкан плат като чалма, наричана колиц.
По-късният вариант на мъжката носия включва широки, украсени с гайтани калци от кафява аба и риза без украса, над която се носи елек от червена аба, а върху него – антерия от червен или шарен (червено и черно) тъкан вълнен плат. Опасът (поясът) е черен или тъмночервен, много дълъг и широк, в края с ресни. Краката са обути в дълги чорапи и ботуши или цървули. Кушмата е от черна агнешка кожа.