В настоящия си вид църквата е построена през 1869 г., за което жителите на Смядово получават разрешение със султански ферман от 21 май 1868 г. Градежът й е дело на двама майстори – някой си Джурата и Уста Петко, а шуменският зограф Васил Беделев изографисал иконите. Църквата е построена на мястото на срутилата се стара църква на селището, за която се предполага, че е от 1800 г. Известно е, че в стария храм през 1867 г. за свещеник е ръкоположен поп Еню (даскал Янко Янев) – учен за времето си мъж, заел се да състави речник на говоримата смядовска архаична реч. Летописът на поп Еню днес се съхранява в РИМ – Шумен, отдел „XV-XIX в. – старопечатни книги”, инвентарен № 572.
Със сигурност Смядовската духовна община е съществувала и преди 1800 г. За това свидетелства Джелепският регистър от 1573 г., в който се споменава поп Съботин от Смядово. Пак от този документ става ясно, че Смядовската духовна община е била подчинена на Шуменската самоуправна духовна област.
През 1922 година към църквата е издигната камбанария, която е обновена е през 2001 г.