Могилен некропол в местността Могилите. Намира се в североизточна посока от Смядово. Включва 4 могили с височина от 2,5 до 9,3 м.
Могилен некропол вляво от шосето за с. Златар. Намира се на около 3 км северозападно от Смядово. Включва 3 могили с височина между 2 и 7 м.
Могила (32). Намира се на около 1,5 км североизточно от Смядово, в долината на р. Камчия. Включва 3 могили с височина между 2 и 7 м.
Могилен некропол на около 3,5 км западно от Смядово. Включва 2 могили с височина 3 и 6 м.
Могилен некропол Челина. Намира се на около 3,5 км от Смядово и на около 800 м от крепостта Челина. Включва 2 могили с височина 1 и 4 м.
Могилен некропол западно от местността Челина. Намира се на около 5 км южно от Смядово и на около 1,5 км западно от местността Челина. Включва 2 могили с височина 2,8 и 3,5 м. В източната част на по-малката могила има следи от зид.
Могилен некропол вдясно от р. Брестова. Намира се на около 3,5 км източно от Смядово и включва 2 могили с височина 6 и 8 м.
Могилен некропол „Гъстака”. Намира се южно от Смядово, в местността Гъстака. Включва 2 могили, северно от които има следи от селище от елинистическия период.
Могилен некропол „Черникови могили”. Намира се на около 2,5 км северно от Смядово. Включва 6 могили с височина от 2 до 18 м.
Могилен некропол „Лясковци”. Намира се на около 3,5 км северно от Смядово, недалеч от жп линията за Шумен и включва 5 могили с височина от 1,5 до 12 м.
Римски път. Намира се в местността Голям калдъръм на около 10 км югозападно от Смядово, вляво от пътя за местността Изгорялата барака. Широк е около 4,5 м. За направата му са използвани големи каменни блокове с неправилна форма, като фугите между тях са запълнени с по-дребни камъни.
Крепост „Лисичка кале” от IV–VI в. Намира се в едноименната местност на около 8 км югозападно от Смядово, върху най-високата част на възвишението над р. Илан дере. Ясно личат дебелите 2 м крепостни стени с добре оформена лицева страна и пълнеж изключително от камък и малко хоросан, както и входът в западната част. На запад от входа, преди основната крепостна стена, са изградени две преградни стени съответно на 170 м и на 300 м от входа. Установен е и напречен зид, разделял укреплението на две части, както и канал за оттичане на водите. В градежа на крепостта се открояват два строителни периода, а датирането й е направено въз основа на намерените тук римски и византийски монети.
Крепост „Челина” от IV–VI в. Намира се на 3,5 км южно от Смядово, върху продълговато възвишение в едноименната местност. В по-достъпната й североизточна стена се открояват останките от издадена навън полукръгла кула и входът. Друг вход за крепостта е имало на южната стена, на около 75 м от водохранилището, намиращо се под крепостта. Крепостната стена, дебела 1,3 м, е изградена от ломен камък, споен с розов хоросан. При по-късните укрепвания на стената, най-вероятно по време на Второто българско царство, е използван бял хоросан. Във и около крепостта е открита керамика от IV-VI в. и от XII-XIV в. В южната част на възвишението, под крепостната стена, е запазено водохранилище, иззидано от плочести камъни, споени с бял хоросан и дребен чакъл, като е запазена и част от първичната зидария, правена с червен хоросан. Водохранилището е разделено на две помещения – преддверие с квадратна форма със страни 2,8 м и същинско водохранилище с кръгла форма с диаметър 4,5 м. Покривът на водохранилището е засводен. Съдейки по двата цвята хоросан съоръжението е използвано и от византийците през IV-VI в. и по време на Второто българско царство през XII-XVI в.
Некропол от IX–X в. Намира се на около 3 км западно от Смядово, в местността Калугера. Проучени са 10 гроба и източната част на трикорабна базилика. Сред откритите погребални дарове са бронзова тока, каменна плочка с издраскани върху нея части от две конски фигури, железен нож и желязна халка. На около километър югозападно от некропола са открити следи от старобългарско селище.