История

Разкритите множество могилни некрополи в околностите на Смядово свидетелстват, че по тези места е имало живот още от V-ІV в. пр. Хр., като възникването на селището се свърза с факта, че край него е минавал главният път Via Smiadova.

Първите писмени сведения за Смядово се съдържат в турския данъчен регистър на шуменските джелепкешани от 1573 г., известен като Джелепски регистър, свидетелстващ, че селото е било чисто българско. За разрастването на селището свидетелства краткият регистър на поголовния данък джизие за 1620-1621 г., в който сред населените места, присъединени към казата Шумну, Смядово е с най-голям брой джизие-ханета, т.е. домакинства – 251. По думите на турския пътешественик Евлия Челеби през 1667 г. Смедовак е „чисто българско невернишко село”. По време на турското робство Смядово неколкократно е било разселвано и отново заселвано. Знае се, че след опожаряването на селото през 1774 г. жителите му били откарани в робство, откъдето идва и наименованието на местността Робинча. По време на руско-турските войни през XVIII-XIX в. от Смядово тръгват изселнически вълни към Южна Русия и към Северна Добруджа, където смядовчани се заселват основно в с. Потур, близо до румънския град Бабадаг.

През XVII-XIX в. основен поминък на смядовчани са животновъдството – основно овцевъдство и свиневъдство, и занаятчийството – кожухарство, абаджийство (изработване на груб вълнен плат аба), терзийство (шиене на традиционно облекло – аби, ямурлуци, антерии, салтамарки и др.), воденичарство, грънчарство и дърводелство. Смядовчани практикували и джелепчийство (търговия на добитък). Кервани от Смядово доставяли вълна за първата българска фабрика – текстилната фабрика на Добри Желязков, открита в Сливен през 1834 г.

През 1820 г. в Смядово е разкрито килийно училище, а през 1872 г. е разкрито и девическо училище. През 1860 г. по инициатива на даскал Георги поп Пиперков в Смядово е разкрито първото селско читалище в България. Негов наследник днес е Народно читалище „Братство – 1860”, към което функционират библиотека и самодейни състави.

През 1906 г. е открито училище „Св. св. Кирил и Методий” – първото училище, построено в Смядово след Освобождението. През 1923 г. и 1926 г. са открити училищата „Христо Ботев” и „Отец Паисий”. През 1922 г. Стоян Домусчиев и Йордан Джанков основават събирателно дружество „Смядовски глиган”, а през 1923 г. е открита фабрика „Глиган” за производство на луканка и колбаси. През 1921 г. е открита маслобойна, през 1923 г. – керамична фабрика „Марсилия”, а през 1924 г. – содолимонадена фабрика. През 1925 г. е основано просветно дружество „Светлина”. През 1930 г. е открита първата аптека. През 1931 г. с указ на цар Борис III в Смядово е разкрита „Популярна банка”. През 1938-1939 г. е построена първата ветеринарна лечебница. През 1939 г. Смядово е включено в железопътната мрежа на страната с разкриването на жп линията Шумен – Смядово.

През 1945 г. е сформирано трудово кооперативно земеделско стопанство, а през 1949 г. е разкрита трудово-производителна кооперация „Металик” с дърводелски цех, цехове за метални изделия, за електрически домакински уреди, за шивачество и др. През 1948 г. е разкрита новата читалищна сграда с 360 седящи места в салона. През 1951 г. в Смядово светва първата електрическа крушка по плана за електрифициране на селото, продължило две години. През същата година е разкрита първата болница, към която преминава участъковата здравна служба на населеното място. През 1967 г. е открит първият завод – „Устрем”, за производство на домакински електроуреди. През 1971 г. се поставя началото на градския транспорт.

От 1904 г. до днес, с прекъсвания по време на войните, в последната неделя на месец август в Смядово се провежда традиционен панаир с различни забавления за посетителите. По името на църквата „Св. Архангел Михаил” 8 ноември, Архангеловден, е избран за сбор на Смядово. Някога от сбора са започвали женитбите и общоселското хоро, което се е играело на хорището (централния площад) всеки неделен ден и празник до Заговезни за Великден.

През 1969 г. с Указ на Президиума на Народното събрание Смядово е обявено за град, а от 1979 г. е административен център на община Смядово.