В Смядово, освен основния поминък – земеделие и скотовъдство, през Възраждането и особено след Освобождението започва развитието на занаятчийството. За да се задоволят потребностите на населението в селото постепенно се развиват воденичарство, грънчарство, обущарство (първоначално само за ремонт на калеври, чехли и папуци, а по-късно и за изработване на обувки), кожухарство, мутафчийство (обработване на козина от кози), ковачеството, дърводелство, бъчварство, дюлгерство. Наред с това смядовчяни правели кираджилък – цели кервани са карали вълна за Добрижелязковата фабрика в Сливен. Практикували са джелепчийство – търговия на добитък. Имало е работилнички абаджии и терзии, бакалски дюкянчета.