Салманово е село в Североизточна България.  Намира се на 15 км от град Шумен. Разположено е в Голямокамчийската долина, на 76 м надморска височина, недалеч от десния бряг на река Камчия. Оттам минава пътя Шумен – Златар, който е основна свързваща пътна артерия с градовете Шумен и Велики Преслав. Съседни села са Мараш, Радко Димитриево, Суха река, Златар.

Административният статут на селото в различните периоди на неговото историческо развитие се определя до голяма степен от близостта му с големите градовете. Салманово е едно от важните селища в някогашните околийски центрове Преслав и Шумен. Десетилетия наред е център на община.

Липсва информация за селото от първите години след Освобождението. В „Изложение състоянието на Шуменски окръг” от 1888 г. се съдържа най-ранното запазено сведение за Салманово, но и там информацията е много оскъдна.

В други статистически сведения от 1894 – 1895 г. става ясно, че Салманово е било община в състава на Преславската околия заедно със село Вели бей (дн. Миланово). Имало е 195 домакинства, жители – 1075, от които  542-ма са мъже и 533 жени. Живели са 867 българи и 208 мюсюлмани.

По време на  политическите промени Салманово е съставно село в Община Злокучен (дн. Ивански). През 1945 г. настъпва промяна в административното устройство на страната и със Заповед от 3 февруари 1945 г. на министъра на вътрешните работи, Салманово е отделено и става самостоятелна община.

* Голяма част от информацията за село Салманово е почерпана от книгата на историка Дечко Лечев „Салманово. Материали и бележки за историята на селото”