Овчарово е село в Североизточна България. Намира се в Област Шумен. Старото име на селото е Чобаново или Чобанкьой. Разположено е в северозападните склонове на Провадийския балкан, на 17 км югоизточно от Шумен. Пръв заселник в тукашните красиви земи е Овчарчето (името му е неизвестно), което си довежда невяста. Това се е случило приблизително преди около 300 години. Селото е било заселено с чисто българско население. Постепенно от шест рода се разраства и през 1940 г. достига 1014 жители. Към община Овчарово са били селата Костена река и Вехтово.

Полята в началото на селото са част от Натура 2000, тъй като там се срещат редки видове птици. Всяка година по поляните и нивите за един-два дена се събират хиляди щъркели, почивайки си от дългия полет до България или подготвяйки се за бъдещо отлитане.

Мястото е характерно със съвършено чистите си води и чист въздух. За Овчарово казват, че ако си гладен или ужасно изморен, само с въздух може да се нахраниш и за една нощ да отпочинеш.

Според преданията в селото е отсядал и прочутият Индже войвода с дружината си и е дарил жълтици за направата на чешма, която носи неговото име.

През 1980 г. в частен двор, в близост до стара черница, в зидано огнище от Плисковски тип е намерен неизвестен до сега печат на цар Симеон. Предаден е в Историческия музей в град Шумен.

Съборът на селото се състои 50 дни след Великден. Празнува се от около стотина години.

Мегданът на селото по правило е място за всички обществени сгради. Внушително здание побира кметството, пощата, фурната и медицинския кабинет. Неизменната черна дъска, окачена на стената му, информира ежедневно жителите за предстоящи събития. Пред кметството се намира паметникът на загиналите жители от селото в Балканските и Първата световна войни.