В околностите на село Новосел се намират останки от археологически паметници от различни исторически периоди. Някои са регистрирани и кратки сведения за тях има в литературата.На други, останали неизвестни, се попада при експедиции, проведени по планинските масиви източно и южно от селото и в обширната равнина западно от него.
Следи от първите обитатели по тези места са засвидетелствани на 2,5 км. югозападно от селото, върху обхванат от малка река краен дял на врязаните в равнината хълмове. В местността Баблец, на площ около 3 дка се издига праисторическа селищна могила. От нея произхождат късове от мазилка на жилища, части от хромели и други оръдия на труда, фрагменти от битова керамика и др.
Културните останки свързват тази селищна могила с цяла серия подобни паметници на територията на Североизточна България, чиято датировка се отнася към един от най-ранните периоди на човешкото общество, попадащ в петото хилядолетие пр.н.е.
Сред останалите неизвестни досега археологически паметници в землището на с.Новосел е тракийски могилен некропол, попадащ в местността Ламар, на 3 км. западно от селото. Върху висока равна тераса над поречието на р. Врана се наблюдава групата от 4 надгробни могили. На около 600-700 м южно от тях са други две могили, разположени в линия север-юг, на 50 м една от друга в самия южен край на същата местност Ламара.
Територията, в която попада с. Новосел е включена в провинция Долна Мизия. През 3 век тя става обект на чести опустошителни варварски нашествия. Това принуждава римската власт да предприеме издигането на поредица от укрепления върху естествено защитени места за отбрана на този край на империята. Една такава крепост е била разположена и в близост до сегашното село на около 1,5 км в североизточна посока. Начинът на изграждане на крепостта и находките, постъпили от нея, макар и малобройни, я датират в периода II до V век.
Свидетелства за римското присъствие се откриват и в други райони на селото. Монети от II, III век са намерени в местността Ташлък, на 3 км в югоизточна посока. По сведения на местното население, пак там се наблюдават тухлени градежи със сводесто покритие и арковидни входове.
Картината на археологическите паметници в околностите на с. Новосел се допълва от скална църква на2 км северно от селото, вдясно от черен път между селата Средня и Лозево. Църквата е изсечена в отвесен, мек варовиков масив с височина 15 м, на 8-9 м. от неговата основа. Появата на отделни църкви, издялани в скалните масиви, както и на цели колонии от такива църкви с прилежащите им монашески обители следва стара традиция от ранно християнския свят. По-прецизната изработка на църквата над с. Новосел издава богат опит в направата на скални храмове, поради което датировката и се поставя най – рано в 13 век.
Остава неясно за момента къде през същия период се е намирало селището, от което по-късно е възникнало съвременното село Новосел. Според преданията, това поселение – предшественик е съществувало в местността Селище и в него е имало две църкви.
Старинността на село Новосел се потвърждава в един османски регистър от 1478-1481 г., където селото е включено със сегашното си име. От този документ се разбира, че през 70-те години на 15 век то е в границите на вилаета Шумну.По това време населението му е българско и се състои от 56 домакинства на „неверници” и 4 вдовишки домакинства.
Старобългарски производствен център за металопластика при село Новосел
Село Новосел е разположено в западните склонове на Шуменското плато и заема тясна хълмиста котловина, отворена само на запад към долината на р. Врана. През последните години за южните склонове на селото постъпват немалко сведения и веществени доказателства за наличието на останки то миналото. Това насочва вниманието на археолозите към м. Баблец, отстояща на около 4 км от настоящото село. Намират произведения на дребната металопластика и оловните модели за тях поражда необходимостта да се направят археологически проучвания с цел да се локализира центърът на тяхното производство.
За постигането на тази задача се залагат общо 13 изкопа, отдалечени един от друг, за да се обхване по-широк периметър и да има по-добра възможност за изследвания.Така стигат до старобългарски пласт, от който постъпва голямо количество керамика, датираща го в IX-X век. Широката датировка е прецизирана от шестте монети на Роман Първи Лакапин – емисия, сечена между 934-941 г.
От дълбочина до 0,80 м археолозите намират ивица без културни примеси, а до 1,00 м -ярко изразен тракийски пласт , определен спрямо керамиката към VI-Vвек пр.н.е.
Вторият значим резултат от проучванията е богатата колекция от великолепни образци на металопластиката – представители на художествената индустрия от X век. Открити са метални предмети на повърхността на терена на незначителна дълбочина. Най-общо те се обособяват в две големи групи : първата група включва готовите изделия – коланни гарнитури с разнообразна форма и украса, а втората носи очевидни следи от производствен процес.Те са предимно от олово и са служели за модели. Доказателство за това са и няколкото слитъци и стопилки, останали като непотребен материал след леенето.
Специално внимание е обърнато и на двата амулета във вид на птица, както и четирите конусовидни и пирамидални печатчета с животински изображения на подпечатващата повърхност. Намерени са и медальон, шест фрагментирани кръста, закопчалка за книга, четири цели и фрагментирани пръстени, копчета,тежести, прешлени.
Всичко това дава основание на археолозите да твърдят, че в м. Баблец при с. Новосел през 10 в. е функционирал специализиран производствен център, без съмнение свързан със столицата и с организацията на старобългарското производство.
*За проведените археологически проучвания в околностите на село Новосел и резултатите от тях, пълна информация може да се извлече от трудовете на сътрудниците към РИМ – Шумен.