Едно от най-големите села в Шуменска община – с. Новосел се намира на 14 км западно от гр. Шумен. Изхождайки от факта, че в края на 15 век то е записано в турските официални регистри под името Новосел и наличието на 2км северно от него на скална църква с вероятен комплекс около нея – датирани от 13-15 век, може да се твърди, че с. Новосел е възникнало много преди падането на България под османска власт. Имайки предвид благоприятните условия за живот и разстоянието до втората българска столица Велики Преслав, датирането на селото може да се отнесе във времето на първото българско царство 7-10 век.
Следи от първите обитатели по тези места са засвидетелствани на 2,5 км югозападно от селото, върху един от крайните дялове на врязаните в равнината хълмове. В местността Баблец, на площ около 3 дка се издига праисторическа селищна могила. При обхождане по повърхността и са открити късове от мазилка на жилища, части от хромели и други оръдия на труда, фрагменти от битова керамика.
Културните останки свързват тази селищна могила с цяла серия подобни паметници на територията на Североизточна България, чиято датировка се отнася към един от най-ранните периоди на човешкото общество, попадащ между 5000 и 4000 г. пр.н.е. Това е известната в науката каменно-медна епоха – енеолит. Останки от първите обитатели на тези места се засвидетелстват на 4 км югозападно от селото, върху един от крайните дялове на врязаните в равнината хълмове, наричан от местното население Павльова чука.”Чуката” е праисторическа селищна могила с площ около 3 дка. По повърхността и залесена днес с бор, се откриват късове от подови замазки и голямо количество фрагменти битова керамика. Част от късовете са с украса от врязани линии или с релефен елемент. Керамиката насочва могилата да се датира в епохата на средния енеолит. С течение на годините материали от нея са се свлекли по стръмните склонове и сега се намират и в нивата от юг, но там жилищни структури от тази епоха няма.
Прегледът на османотурските документи показва, че Новосел е едно от много старите села в тази част на Североизточна България. Населението му през началните два века на чуждата власт си остава българско, като е било включено активно в икономическия живот на империята. Това дава отражение в няколкократните промени в аграрния статут на селото, което го прави сравнително многолюдно и със заможно население. През целия период на османската власт името на селото остава непроменено – Новосел. Оформя се изводът, че с. Новосел възниква с това си име дълго преди турското завоевание, навярно по времето на Първото българско царство в м. Селище, като постепенно се измества в западна и югозападна посока. Важен е фактът, че поселищният живот установен в новоселското землище още от времето на енеолита, преминал през Античността, Средновековието и чуждото робство, продължава поради добрите условия на живот, които предлага местността – плодороден чернозем, многобройни и чисти водоизточници, разкошни и богати на дивеч гори и близост до важни градски центрове.
Относно първоначалното разположение на селото, установяване на последователното му изместване, трудно може да се дадат конкретни и точни данни. Разминаване има и в информацията относно етническия облик на селото – българските източници говорят за българско селище, а турските за турско. В летописната книга на селото и Църковната летописна книга се сочи, че българското и турското население периодично се сменят по време на Руско-турските войни в края на 18 и началото на 19 век. По въпроса за името на селото, въпреки доказаната в това отношение приемственост по официалните османски документи, се срещат и други източници на информация, които сочат, че селището се е наричало Бяла вода.
В навечерието на Руско-турската освободителна война 1877/78 г., Новосел в административно отношение е ръководено от османските власти в Търговище. Данните от Салнаме-то на Дунавския вилает от 1973 г. сочат отсъствие на български етнически елемент в селото – резултат, получен вследствие на продължителни демографски промени от края на 18 век и първата половина на 19 век. Три са основните причини породили резките етнически изменения в селото, а именно : първа – периодично водените войни през този период в близост до селото; втора – чумната и холерна епидемии, върлували през 1814 и 1831 г. в българските земи; и трета – етническа и верска нетърпимост между запазилото се от ислямилизиране българско население и останалото с турско етническо самосъзнание и език. С указ №275 в ДВ бр.140 от 2.07.1901 г. се създава селско общинско управление в с. Новосел в чиито състав влизат още селата Средня и Черенча. Новата община от Търговищка преминава към Шуменска област. Първият селски кмет избран за срок от две години е Ахмед Исмаилов. След него управлението се поема от Георги Караиванов – първият българин кмет на с.Новосел в периода 1903/04 г.
Преди образуването на новата община, в селото се появяват и първите групи български заселници от Еленско, Търновско, Кюстендилско и Трънско.
През първата половина на 20 в., здравното обслужване в селото се извършва от фелдшер, чийто кабинет се намира в кметството. С идването на първия лекар – д-р Радев през 1949 г., започва кампания за изграждане на образцов Здравен пункт в старото българско училище. След основен ремонт, водоснабдяване, електрификация и оборудване с медицински пособия на въпросната сграда в с. Новосел се открива Здравна служба с родилно отделение.
Чешми има доста в селото и извън него. Повечето от каменните чешми имат до чучурите си малки ниши, където стои вързаното със синджир медно канче с помощта на което хората пият вода. Общоселски кладенци с дървени или каменни корита има също доста. Из различните местности в селото има много изворчета.
Официалният празник на Новосел е 22 септември.