Поминъкът на населението през XIX – XX век е земеделие и скотовъдство. От земеделските култури се сеят предимно пшеница, ръж, ечемик, царевица, слънчоглед, овес, захарна тръстика (камъш) и др. В по-късни години и тютюн. Отглеждат се овошки и зеленчуци. В района на селото има наличие на мери за пасища и гори, поради което се развива овцевъдството.
Занаятите в Нова Бяла река са на особена почит. Развиват се абаджийството и терзийството. Те се ценят не само поради необходимостта от направа на дрехи, но и като възможност за художествено изпълнение на народните носии. Абаджиите и терзиите, които не са били задомени, били едни от най-желаните ергени. С идването на преселници в селото започват да се практикуват зидарството и строителството. Първоначално хората живеят в сгради, покрити със слама и турски керемиди. Впоследствие започват да строят къщи на един и два етажа. Някои от тракийските преселници практикуват зидарството и особено новодошлите от Трънско около 1923 г. През 50-те години се развива кираджийството. За нуждите на околните села дървен материал се доставя от горите на юг от селото, в района на Върбишкото горско стопанство. През 40-те години на XX век в Нова Бяла река съществува малка тухларна фабрика. Много хора от селото и от околностите намират препитание в нея. Тухларницата съществува до национализацията през 1947 г.