Нова Бяла река е село в Североизточна България. То се намира в община Върбица, област Шумен, в историко-географската област Герлово. Географското му местоположение е на 200 – 299 м надморска височина. Заема площ от около 28 128 кв. км. Селището е разположено в хълмисто поле, обградено от Омуртагския, Върбишкия, Ришкия балкан и Преславската планина. Населението към 2013 г. е 503 жители.
Старото име на селото е Ак-дере – Ени-махле. Смята се, че е съществувало като махала преди Освобождението. Сегашното си име носи от близкото село Бяла река. Легендата разказва, че двама братя от това село се скарват и единият от тях, прогонен от близките си, се заселва и основава новото село Нова Бяла река.
Населението до 1919 г. е предимно турско. Около и след 1910 г. в селото се заселват няколко бежански семейства от Източна Тракия. През 50-те – 60-те години на XX век пристигат преселници от Родопите, водени от нуждата да намерят поминък. През 1970 г. в Нова Бяла река се заселват 650 души от Велинград, с. Белица и Якоруда. Те закупуват имоти от местното население, което напуска селото и се отправя към други краища на страната.
От 1979 г. с. Нова Бяла река е кметство, до тогава е пълномощничество в състава на община с. Бяла река.