Традиционно в село Могила се отбелязват Коледа, Бабинден, Осми март, Лазаровден, Ден на възрастните хора. Трифоновден се посреща с обичайното зарязване на лозите и месенето на пита. На Великден се организира музикална забава с великденско хоро, изложба на козунаци и боядисани яйца. Ден преди 23.03 идването на пролетта се празнува колективно сред природата. Зимните празници са посрещани винаги край огнището. Те затварят календарния цикъл с узряло вино и запаси от суджуци, пушени на огън от плодни дръвчета. С идването на пролетта се възобновява закономерният график в обработката на земята. На 21.05 се честват светите Константин и Елена и това е храмовият празник. Жени, християнки, приготвят агнешко на пещ, за да бъде благословено от свещеника след празничната литургия. Храната се разпределя на порции и дори тези, чието присъствие е възпрепятствано от здравословното им състояние, получават своя дял. Няколко дена след това на 2.06 е сборът на селото и в къщите се повтаря старовремската техника за приготвяне на ястия в пещта.

Кулинарните традиции в с. Могила събират на едно място роднини, фолклор и история. Почти всяка къща съдържа сред прилежащите си застроени площи едно обособено помещение до пещта или навеса, закрито, остъклено, напомнящо с нещо на битова стаичка – това е лятната кухня. Там започва историята на всяка жена и на всеки празник. Традицията в кулинарното майсторство се предава през поколенията. Празничната пита е задължителна на трапезата: 1 кг. брашно, 4 яйца, 400 мл. мляко, 3 сухи маи, една супена лъжица захар, сол, 1 ч.ч. олио. Плакетите са характерно ястие на Заговезни, с тях се подава за починали по стар християнски обичай. На празника се слагат на трапезата с халва и варено яйце. За приготвянето на плакетите се разточва обикновено тесто и по средата се поръсват орехи и сирене, тестото се прегъва като плик и се пече върху туча на печката. После се изкъпват в подсладена вода с олио (приготвят се няколко дена преди празника). Курбан баклата е ястие, което замества агнешкото и рибата, когато се прави помен за починали при строг пост. За приготвянето зърната на чер боб се киснат във вода, за да се обелят, после се варят. Изцеждат се и се намачкват, прибавя се сол, чубрица, черен пипер. Насипва се в чинии и се прави кръстче с червен пипер. Содените питки са най-обичайната закуска в делнични дни.

Характерно за селото е приготвянето на пещени ястия. В пещта се нареждат няколко тави, включително и десерта: яхния (повечко зелен лук, стар лук, запържва се лука и месото, прибавя се червен пипер и брашно към запръжката, налива се вода и се подправя с джоджен, магданоз, дафинов лист и черен пипер); дроб сърма (дробено: предварително се сваряват дреболиите от агнето – черва, шкембе, бял и черен дроб, нарязват се на дребно, прибавя се зелен лук, запържва се заедно, прибавя се булгур, размесен с чаша ориз, червен пипер, долива се вода, подправя се с магданоз, джоджен, черен пипер); агнешко печено (нарязва се на порции, осолява се, подправя се с червен и черен пипер, джоджен, магданоз, прибавя се малко олио и вода, полива се с половин чашка ракия, за да се неутрализира специфичния аромат на агнешкото); сливено (половин кг. сушени кюстендилски сливи, 2 чаени чаши булгур, 1 ч.ч. ориз, 1 ч.ч. захар, 1 л. вода, 1 гл. лук, малко олио). Характерно ястие за селото е тиква на пещ, посипана само със захар тиквата придобива деликатния вкус на карамелизиран и леко опушен десерт. Преди да се появи фолиото тавите в пещта са се завивали с намокрена груба хартия, посипана със сол.

В менюто присъстват всички плодове и зеленчуци, умело приготвени от изкусни ръце: сърми от лапад; лападен зелник; боб в гърне; яхния от охлюви със зелен лук или с лапад и ориз; кюфтета от тиквички; пълнени чушки; малай (качамак); триеница (във вряща, подсолена вода се стриват трохи от овлажнено брашно, а после се прибавят в зелева чорба); ешмерия (сладка, бяла каша от пържено брашно и маджун).

Пълненият заек е рецепта за истински естети в готвенето, той може да е див, но тогава престоява повече в марината от лук. Домашните зайци освен това са винаги на разположение и са предпочитани заради по-крехкото месо.

Зимнината в буркани е в обичайния асортимент на всяка домакиня: селска туршия; парени капии; туршия от кисело зеле; туршия със сол и оцет. Най-старата рецепта е букет от всички зеленчуци дори малки дини, подредени в качка и залети със солена вода.

Десертите също като другите ястия се приготвят от домашни продукти. Зимата се консумират сушени плодове, които за да се съхранят, се потапят във вода с мента. Млякото от овцете започва да захранва домакинствата още през март и продължава до юли, а през това време заедно с пролетното слънце сладкишите радват най- вече децата: бъркана торта; добуш торта (точена); козуначени кифлички; бухчичики (розички: 250 гр. свинска мас, 2 кафени чаши прясно мляко, 3 жълтъка и 1 яйце, мая колкото орех, брашно; за плънката: 150 гр. смлени орехи, пудра захар, 3 белтъка, ванилия); таркалчета (подобни с палачинките); зелени тиквички с мляко и ориз. Млеконадоят от козите е целогодишен, но не само млечни десерти разнообразяват богатата кухня в селото, например: маджун (сладко от метла или цвекло); рачел от тиква (тиквата се държи 12 часа в разтвор от гасена вар, за да стане по-твърда и после се вари на парчета в сироп); тиквеник; курабии с вино и свинска мас. Към сладкишите се слага лист от индрише.

Безалкохолното „бурч“ или „пръца“ е характерно за селската трапеза. Прави се от сушени плодове, но не се вари като ушав, а ферментира със захар, мента и клонки от вишна.