Миланово е село в Североизточна България. Намира се на 7 км от град Велики Преслав, област Шумен. Разположено е около двата бряга на река Камчия, между селата Хан Крум и Драгоево. В турските източници от 1665 г.е посочено като Вели бей, Вели бей кьой, тъй като е основано от турците и наречено на Вели бей, който примамен от хубавата земя построява чифлик.
През 1934 г. е преименувано на Владимирци, а от 25 март 1950 г. носи името Миланово. Селото е разположено в хълмисто-равнинен район заобиколен от широколистни гори.
Големият европейски учен Руджер Бошкович, преминавайки през българските земи през 1761 г., отбелязва в своя „Дневник на едно пътуване от 1762 г.” следното: „Преди да стигнем до реката видяхме едно село, за което едни ни казаха, че се нарича Велибекьой, а други – Фелибекьой. След като го отминахме, близо до мястото, където преминахме на отсрещния бряг, видяхме един чифлик, т.е. имение или ферма с къща на собственика и няколко сгради наоколо за настаняване на селяните и за съхранение на реколтата”.
През 1934 г. селото е преименувано на Владимирци, а от 1944 г. носи името на партизанина Милан Борисов.
На север от селото са разкрити останки от тракийско селище (V-ІV в. пр. Христа).
В селото има кметство, детска градина, читалище, магазин, ресторант, кафене. То е водоснабдено и електрифицирано. Редовен автобусен транспорт го свързва с град Шумен, Велики Преслав и околните селища. Учениците от селото посещават учебни заведения във Велики Преслав.
Голяма част от жителите на селото намират своето препитание в градовете Велики Преслав и Шумен.
Допълнителни работни места осигурява и ВЕЦ „Миланово“ с производствена мощност от 800 кV.
Преобладаващата част от населението на Миланово са преселници от Търновско, Трънско и Герлово. Поради строежа на язовир Тича през 1963-64 г. в селото се заселват жители от село Виница.
