Село Мараш се намира в Североизточна България, община Шумен. Разположено е в Камчийската долина, на десет километра югоизточно от град Шумен и на четири километра от квартал Дивдядово. Според териториално–селищното разпределение на страната от април 1979 г., Мараш става самостоятелна административно-управленческа единица – Кметство. Преди това се е водело като пълномощничество към тогавашния Градски народен съвет – Шумен.
Близо край селото минава река Голяма Камчия, затова пролетно и есенно време района е потопен в мъгла, а влажността на въздуха е голяма.
На североизток от Мараш се намира местността „Марашка кория”, където допреди години е имало над 140 дъбови дървета на възраст над 250 години. От тях днес са останали около 80, които времето безмилостно е повредило. Марашката кория се намира на около 100 метра надморска височина. Теренът е с лек наклон на север и достига Тънтънската река. Корията е прекатегоризирана в защитена местност.
Мараш е съставен от няколко махали. На север се очертава „Черковната махала”, образувана в миналото от няколко къщи около църквата и църковната улица. Централната част на селото, където се намира кметството, читалището, пощата и др. е т. н. „Средна махала”. В източната част на селото се намира „Маджурската махала”, която се състои от преселнически семейства. Местните стари хора наричали тези българи преселници – маджурени или сивчовци, защото били облечени със сиви шаячни дрехи. Името на махалата произлиза от арабската дума „мухаджир”- преселник. Южно от селото, срещу „Средната махала”, отвъд дерето, се намира „Гьоч махлеси”. Тя се състои се от няколко къщи и името ѝ произлиза от турската дума „гьоч” – изселване, преместване от едно място на друго. Известна е и с името „Жабе махлеси”, заради заблатената местност. На запад се намира „Ченгене махала”, намираща се над Калайджи баир.
Заради доброто стратегическо положение на селото бил настанен значителен турски гарнизон. Източно от село Мараш има местност известна като „Караагадж махлеси”. Смята се, че това е старо турско селище, разрушено и опожарено по време на Руско-турските войни, след което отново е било построено на сегашното си място. Основано било още през първите години на робството и срещано с това име още през XVI – XVII век . Свидетелство за съществуването му са намерените парчета от керамични изделия.
*По-голямата част от информацията за географското положение и историята на село Мараш е почерпана от книгата на Асен Пейчев, Емил Чанев и Димо Димов „Село Мараш : Кратък историко-географски преглед”.
