Според документите населено място с името Макаклар същестува още в края на 15 век. То се намира в района Урумлук, който спада към Шумен. Землището на Макак заема пространството между Бяла река (Теке дере) и Макашката река (Стражка), където се издигат външните и най-яки табии на Шуменска крепост, и е част от Плисковското поле.

Името „Макаклар” е множествено число на турската дума „макак”, която има значения: „патерица”, „малък заек”, „жаба”, „колянна кост на човек”.

В средата на 19 век селото вече носи името Макак. В старата летописна книга на местното училище кратко е записано: „Село Макак си носи името от патерицата на един куц турчин, който живял някога в това село”. Населението на селището е било смесено, предимно турско.

Преди да се установи на сегашното си място селото е местено два пъти. Около Руско-турската война през 1828-1829 г. то е напълно унищожено. Отново е опожарено около 1862-1865 г.

Поради промените в състава на населението Макак е в едно непрекъснато обновление. Още при първото административно разпределение на страната през 1880 г. селото влиза в състава на община Царев брод.

В края на 19 век и първите няколко години на 20 век по територия то е едва наполовина от днешните си очертания и наброява 70-80 домакинства.

Центърът се оформя около джамията, построена от татарското население на селото. Към настоящия момент от нея не е останало нищо, но наличието й е оказало силно влияние върху духовния живот на татарите. Те се събирали в храма, за да честват своите празници и обичаи. За духовен наставник е бил избиран най-ученият човек.

Съвсем близо до джамията е било и татарското училище. Не е известно кога е създадено. Отначало може би се е помещавало в стая към джамията, а отделна сграда за него е открита през 1911 г. по инициатива на хаджи Илияз хаджи Саидов. Първият учител е Афуз Зекеря. Училището е било частно, изцяло издържано от населението, а по-късно и от придобита земя. Интересен факт е, че в четвърто отделение, наред с другите предмети се е изучавал и старотурски език и Коран. Училището е закрито през 1930 г.

След 1919 г. в Макак започват масови заселвания, основно на българско население. За кметски наместник е избран Тенчо Тодинов. През 1934 г. селото наброява 963 жители.

От 01.01.1978 г. Макак става квартал на Шумен и е заличен от списъка на населените места. Разположен е на север от основната част на града, в посока към село Царев брод. В близост се намира конезавод „Кабиюк“, който е най-старият в България, както и местността „Беш – тепе табия”.

Строежът на табията започва през 1869 г. и е завършен през 1877-1878 г. като форт (сравнително голямо укрепление и принадлежащ гарнизон с постоянен или временен характер). В землището се намира и друг военен обект, познат като „Кремекли табия” или „Чакмаклъ табия”, отстоящ западно от селото с формата на полумесец.