Основен поминък на населението в Кюлевча е земеделието и животновъдството. Днес в селото съществува Земеделска кооперация и Потребителна кооперация „Подкрепа”.

В миналото успешно са се развивали занаятите абаджийство, терзийство, кожарство, но най-широко разпространен е бил занаятът – каменарство, тъй като камъкът е бил в изобилие. За този занаят свидетелстват зидове на дувари и стени от бял дялан камък, които и днес могат да се видят по уличките в селото.

Кюлевча е била известна с многобройните си чешми, съществували още преди Освобождението, броят на които достигал до 105. Те се намирали както в селото, така и в по-отдалечените полски и  горски местности. Днес повечето от тях са разрушени, други са пресъхнали, но има и такива, които са действащи и в момента. Някои от чешмите носят имената на техните майстори, а други на местността, в която се намират, такива са: Матракиевата, Димчовата, Джамийската, Келевата, Лугач, Църковната, Долчец, Мечкова, Качица, Лъджата и още мн. др.