Още преди  Освобождението, от 1843 г. до 1857 г. в село Кюлевча  съществува  килийно училище, в което работят учители от различни краища на България. Повечето от тях са били самоуки, други завършили килийни училища, а трети манастирски възпитаници.

През 1857 г. в селото е отворено редовно училище. До 1873 г., когато в църковния двор е открита и северната част от  първата училищна сграда, за училищно помещение са служили частни къщи. По-късно, през 1890 г. е построена и южната част на училището.

През първите години на ХХ в. наред с редовното училище съществува и вечерно, занятията на което се провеждат в помещение на читалището.

Поради нарастващия брой на децата в селото през 1919 – 1920 г. възниква необходимостта от по-голяма училищна сграда. Втората училищна сграда е построена през 1922 – 1924 година извън църковния двор, където се намира и в момента. С всяка изминала година учебно-възпитателния процес се усъвършенства. През 1930 г. в Кюлевча се провежда районна педагогическа конференция, на която присъстват учители от цялата община.

Преди Втората световна война, през 1941 година, училището изгаря до основи и това налага да се построи нова сграда. През лятото на 1945 г., върху основите на изгорялата, започва строежа на новата училищна сграда. В изграждането й участват и ученици с доброволен труд.

До построяването на третата училищна сграда през 1948 г., занятията на учениците се провеждали в частни къщи. Към училището през 1962 г.  е открит и пансион за деца на социално слаби семейства.

През 2007 г. училището е закрито.

Детската градина в село Кюлевча е закрита през 2005 г., поради намаляващия брой на децата, а през 2009 г. тя е преустроенав Дневен център за възрастни хора с увреждания.