Легенди

Според една легенда един от най-старите заселници на село Кочово бил Въльо от рода „Гьотсюзята”, който бил докаран от Бесарабия да работи „ангария”. Турците го харесали като добър работник и му предложили да го направят козар. Той се съгласил и се установил на местоживеене в местността „Бабин дол”. Наименованието на самата местност идва от там, че някоя си баба имала свой дял гора на това място и оттам идва наименованието на местността „Бабин дол”.

Махалата, в която се е заселил Въльо получава името „Отраджак махала” – „Отуржак-махлен” – място за отсядане и наблюдение. Наистина оттам се откроява гледка на всички местности в южна посока, включително Кирково.

Козарчето Въльо изкарвал козите на паша, а за водопой ги откарвал в местността „Калпанар” – „Калипунар” – (кален кладенец), където и днес расте вековен дъб Голямото дърво с обиколка на дънера 6.20 м. е жив исторически календар.

Намира се по асфалтовия път от кантона за с. Надарево. –

Сиври тепе

Някога тук, на Сиври тепе живял болярин, който имал голяма и богата къща. За Сиври тепе се носят най-различни предания. Дядо Костадин разправял, че видял на Сиври тепе голяма змия, дебела колкото люпина, а подире си водела много змиички, затова никой не смеел да ходи там. Наоколо било стръмно, обрасло с гора, необитаемо. Тук при направа на лозя и при оране на ниви – по склоновете на тепето кочовци са намирали златни монети, обикновени монети. Разказват, че при направата на едно от  лозята са намирани много лъскави плочки – жълти и червени.

Мана пътък

Пътека на Манави дол, който разделя военния обект. През турско време оттук бил пътя на манавите, които пренасяли пощата от Шумен през с. Имренчево, Преслав за Цариград. Заедно с пощата пренасяли и злато. На известни разстояния имало и постове, които охранявали пътя. Такъв пост имало и на Мана пътък. Хайдути убили поста, ограбили златото, когато минавала пощата и го заровили някъде наблизо, защото било много. И до сега тази пътека се нарича Мана пътък.

Калъкчия

На път от село Кочово за село Имренчево има местност, наречена „Калъкчия”, от турската дума „калъч”, което значи сабя. Старите хора разказват, че тук е станал ръкопашен бой между руси и турци по време на Руско-турската война 1829 г.