Над село Калугерица в подножието на Мадарските скали се намира местност „Кирека”. Пътя за нея е непосредствено след последните къщи на квартала, който води до стар пионерски лагер. Смята се, че лагерът е построен върху голямо средновековно монашеско гробище. Намира се на широка поляна в подножието на скалите, където се провежда фолклорния събор „Кирека пее и танцува“, организиран от община Каспичан. Съборът възниква през 60-те години на ХХ век и се организира всяка година в началото на месец юни. В него взeмат участие фолклорни певчески и танцови състави от цяла Североизточна България.
Оттам започва екопътека, която води до Средновековен манастирски комплекс, открит през 1934 г., когато в местността за пръв път се провеждат разкопки от Геза Фехер. Различават се основи на сгради, строени на етапи. Въз основа на направените археологически проучвания, археологът изказва предположение, че това е манастира, където цар Борис I се оттегля през 889 г., отстъпвайки владетелското място на първородния си син Владимир Расате /889 -893/. Носи се предание, че тук през 864 г. княз Борис I е приел християнството.
Над манастирския комплекс, издълбана в скалния масив, се намира Раннохристиянска гробница от IX – X век, т. нар. „Кирик”. Тя е изцяло вкопана в скалния отвес, с правоъгълна форма с размери 3,40 м на 2,30 м и височина 2,20 м. Вътре, от двете страни на скалата са издълбани две каменни урни, а входът е украсен с богато фрагментиран кръст. Според унгарския историк Геза Фехер това е гробницата, в която са били поставени мощите на цар Борис Михаил, отдалечил се в манастира „Свети Кирик”, намиращ се на около стотина метра от гробницата. До нея в скалата се намира четириъгълна ниша, изсечена на малко повече от половин метър от подножието на скалата с плоско гробно легло, подобно на гробните корита в гробницата.
Според предание названието на гробницата произлиза от името на манастира „Св. Кирик”. Кирик е било името на малко момче, чиято майка Юлита произхождала от род на римски императори. Тя била ревностна християнка, която овдовяла рано и сама отгледала сина си. Научила Кирик на вяра и молитва, още когато бил малко момче.
През 304 г. от Хр., по времето на Диоклециан – император, който жестоко преследвал християнството, Юлита , заедно със сина си Кирик и няколко верни слуги побягнала. Но била намерена и изправена на съд. Когато я попитали за името й, тя се нарекла християнка. Мъчителят отнел сина й и заповядал да бъде бита и измъчвана. Детето гледало мъченията на своята майка, плачело и викало: „Пуснете ме при мама, аз съм християнин!” Тогава мъчителят го блъснал, то паднало, ударило си главичката на камък и починало. Майката благодарила на Бог, че синът й се удостоил с мъченически венец на Христовата вяра. След много мъчения Юлита била посечена с меч. Телата на пострадалите били хвърлени за храна на дивите зверове. През нощта слугини ги взели и погребали. Една от слугините, доживяла възкачването на престола на Константин Велики (306-337), разказвала за жестокото убийство и показала мястото, където били погребани Кирик и Юлита. Те били обявени за светци. Според житие, част от мощите им били пренесени в Охрид в църквата „Св. Богородица”. В православния календар 15 юли е денят на светите мъченици Кирик и Юлита.
Учените смятат, че връзката на комплекса в местността „Кирека” с житието на Св. Цар Борис е повече от убедителна, защото е в близост със столицата Плиска и е изграден в първите години на християнството. Известно е, че оттеглил се в манастир, цар Борис продължил да управлява държавата чак до смъртта си през 907 г.
Землището е известно и със скалния си манастир. По целия скален масив от Мадара до Калугерица има множество естествените пещери, които били повече от 150 на брой и се използвали като църкви, параклиси, монашески килии и гробници. Според направените проучвания манастирският комплекс е бил обитаван през вековете от хиляди монаси.
В местността „Кирека”, на 2 км югоизточно от селото, се намира и една от по-големите пещери по целия скален масив. Това е Куртевата пещера, до която ни отвежда проход, водещ през скалите за Мадарското плато. Основния вход се намира на 25 м от основата на скалите. До него води издълбана в скалната маса пътека. Пещерата се състои от няколко ниши, свързани помежду си. За една от нишите се твърди, че е била използвана за църква. Друга има отвор, който ни отвежда на платото.
Други по-големи пещери по скалния венец са Дядодимовата пещера и Черната дупка, за която се носи предание, че през нея се стигало до село Кюлевча, като първо оттам е минало едно козарче, ходило на училище до съседното село.
Квартал Калугерица и местност „Кирека” предлагат благоприятни условия за развитие на туризъм. Интерес за всички туристи представлява несравнимото съчетание на история, прекрасна природа и енергийно въздействие.
Тук се намира и хотелски комплекс „Кирека”. Разположен непосредствено до НИАР „Мадара” и старата българска столица Плиска. В комплекса е изграден параклис „Свети Димитър“, място за преклонение и богослужение на вярващите християни.
