Илия Блъсково е село в Североизточна България, община Шумен, област Шумен. Намира се на 12 км югоизточно от областния град, разположено по продължение на 2 км в долина. Днес населението му наброява около 500 души. Благоустроено е с асфалтирани и добре поддържани улици. Най-близките съседни села са Благово (в миналото Керемидин) и Васил Друмев (Горен Иджик).
Първите сведения за поселищен живот в района ни дава археологията. Тези данни спадат към епохата на Първото българско царство. В резултат на направените теренни археологически проучвания през 60-те и 70-те години на ХХ век в землището на село Илия Блъсково са открити останки от две селища и един некропол. Първото селище се е намирало южно от днешното село в местността Капалъка, между селската река и язовира. Второто селище е било разположено западно от днешното село, а некрополът на около 500 м югозападно от него. Откритите археологически находки – керамика, обици, гривни и др. и начина на тяхната изработка свидетелстват за интензивен живот още през VIII – X век.
Предполага се, че село Илия Блъсково съществува още преди падането на България под османско владичество. В миналото съществува като едно село, заедно с днешното село Васил Друмев под общото име Иджик.
През 1828 г. по време на Руско-турската война, когато стават сраженията около Кюлевча и Мадара са опожарени и унищожени много селища в Шуменския регион, включително и село Иджик. В резултат на военните действия много от местните жители напускат домовете си, търсейки други места, където да се заселят.
Селото не престава да съществува, но се разделя на две махали – Долен Иджик (днес Илия Блъсково) и Горен Иджик (село Васил Друмев). Под името Долен Иджик съществува до 1934 г., когато с Министерска заповед от 14 декември 1934 г. се преименува на село Илия Блъсково.
Някои сведения сочат, че е създадено от турските феодали – Неджип и Хасан Паша, които владеели голяма площ земеделска земя. Турски чифлици е имало до Първата световна война, след което те са закупени от Иван Баев, който става притежател на около 500 дк земя. Много хора се заселват там, работейки за него и така постепенно се образува Чифлишката махала.
Няма сведения за това, кои са били кметове на селото до 1920 г. Едни от първите след тази година са Стойно Тодоров, Тони Данев, Вълчо Йорданов. През 1930-1931 г. е средище на община, която включва селата Илия Блъсково, Васил Друмев, Благово и Овчарово.
Село Илия Блъсково е водоснабдено през 1967 г. Първоначално водоизточника е от ливадите на селото, а днес водата идва от дълбоки сондажи от землището на село Васил Друмев.
Водоизточници има и извън регулацията на селото. Това са: Баевия кладенец, Двете кофи кладенца, Сладкия кладенец, Каваджишката чешма, чешмата Кокарджа. В селото има изградени 5 селски чешми, които текат гравитачно от три водоизточника.
Две от големите чешми, намиращи се в централната част на селото и района около тях са благоустроени по Проект „Водата е живот и здраве – нека я пазим”, финансиран от Министерство на околната среда и водите.
През 1951 г. село Илия Блъсково е електрифицирано с доброволния труд на селяните, които сами изкопават дупки за стълбовете. Пощенската станция е открита на 1 април 1975 г.
На 2 март 1905 г. в Илия Блъсково е основана Първата потребителна кооперация „Орач”, а по-късно и Кредитна кооперация, която съществува от 1912 до 1919 г. Потребителната кооперация е създадена с цел да се подпомогнат по-бедните и безимотни хора, като им се предоставя земя, която да обработват.
Поминъкът на населението е земеделие и скотовъдство. Първоначално земята се обработва от частни стопани. През 1950-1951 г. се създава ТКЗС с председател Марин Димитров. След настъпилите демократични промени, в началото на 90-те години на ХХ в. земята се връща на частни стопани. Обработваемата земя днес от арендатори е около 12 000 декара.
На запад от село Илия Блъсково се намира местността Дъбовете – защитена местност, която заема площ от 5 декара. В местността растат около 40 вековни дървета – летен дъб на възраст над 300 години.
Голяма част от информацията за село Илия Блъсково е предоставена от г-жа Йорданка Текерова – кмет на селото от 1979 г. до 1991 г.