Читалище „Просвета – 1880”

История

Читалището е основано през 1880 г. Инициатор за създаването му е учителят Харалампи Хаджигеоргиев. Това е документирано в ръкописната кондика – тефтерче с посвещение от Харалампи Хаджигеоргиев – че са събрани първите читалищни пари, съхранявани  у дядо Петко. Всичко общо 640 гроша.

Най-плодотворна е дейността на читалището след 1896 г., когато то приема името „Златен извор”. Първите стъпки на читалището са съпроводени с четения на книги и вестници. Разбирайки ползата от читалището, хората доброволно започват да събират пари  за книги, инвентар и пособия. Духовният прелом, който настъпва в селото е благодарение на учителите Дани Ковачев, Недялко Димитров, Иван Златев, Панайот Каменаров. Особено активна става читалищната управа когато начело застава  учителят Атанас Минев, който е председател на читалището до 1934 г. Читалището е приютено в сградата на училището. Библиотеката на читалището се помещава с училищната в една стая. Касиер на читалището е Тодор Демиров. В периода 1902-1912 г. под ръководството на Атанас Минев и други ентусиасти се поставят много пиеси – „Русалка”1 „Иванко, убиецът на Асеня”, „Злочеста Кръстинка” и др. Условията за осъществяване на активна селска самодейност  са съвсем примитивни. Няма широко помещение, няма декори, няма сцена. Зрителите сами си носят столове от дома, черги за фон и декори.

През 1923 г. читалищното настоятелство решава да  възложи на архитект Карастоянов от Шумен изработването на план  за читалищна сграда. Избира се и мястото на новата сграда. С набиране на доброволни средства се закупуват строителните материали.

14 ян. 1924 г. е бележита дата в историята на читалището в с. Ивански. На този ден в протокола на заседанието на читалищното настоятелство, което отчита своята годишна дейност, читалището е отбелязано с новото си име „Просвета”.

Строителството на новата сграда на читалището започва в края на 1927 г. Полагането и освещаването на основния камък става на 18 септ. 1927 г. Строежът на сградата отнема една година. Официалното откриване на новото читалище става на 21 октомври 1928 г. с представлението „Вампир” от Антон Страшимиров. През периода 1932-1934 г. в селото работи като учител Вичо Иванов от Дивдядово. Той сформира група, която всеки месец подготвя по една театрална постановка, забави, лекции и вечеринки.

През следващите години  се увеличават посетителите  на читалището. Сградата се оказва тясна да побере многобройните зрители на представления, участници в конференции и т.н. Инициира се изграждането на по-голяма функционална сграда. Основният камък на днешната масивна сграда на читалището е положен на 1 август 1962. Ръководител на строежа става Стойчо Николов Бобчев. Новата сграда на читалището е открита на 27 октомври 1965 г. Тя е с просторен салон, обзаведени гримьорни, репетиционна зала, зала за музейна експозиция.

Председател на читалището към днешна дата е Теменужка Янкова Симеонова, а секретар Соня Руменова Йорданова .

Към читалището функционират: група за автентичен фолклор „Росен здравец” и  коледарски групи. Библиотечният  фонд съдържа над 18000 тома литература.

Пресъздават се обичаи като Бабинден, Лазаруване, Коледуване, Еньовден, Благовещение, Ден на лозаря ; Отбелязват се Денят на селото,  8-ми март, Първа пролет, Нова година и Коледа; празници от националния, културния и християнския календар;  пресъздават се обичаи; честват се годишнини от рождението на Иван Кр. Ивански – патрона на селото и др.; самодейни участия в:  Международния фестивал „Сандово пее и танцува”, Национален събор на читалищата гр. Бяла  и др. ; съвместни инициативи и участия в културни мероприятия със самодейни състави от други села;

Относно обичаите и традициите, съхранили се във времето, съдим по спомените на пътешественици, минали през края. Пътувайки от Казанлък през Карнобат, унгарският пътешественик Феликс Каниц преминава долината на с. Веселиново и с. Ивански, за да стигне до бойното поле на Кюлевча от 1829 г. В подробните описания на градове и села, природни и исторически забележителности се вплитат живи картини от българския бит. Пътните бележки на от Кюпрю кьой (Ивански) допълват богатството от пряко натрупани впечатления : „….В Кюпрю кьой има обичай младите невести да показват заможността на къщата, носейки възможно най-много пъстроцветни кърпи за глава, които са наслагани една върху друга; по-възрастните носят само една дълга бяла кърпа..”