През 50-те и 60-те години на 20в. общата площ на с. Ивански е над 33 хил. дка. От тях около 30 хил. дка е обработваемата земя.

Важни отрасли от стопанството са : градинарство – с отлични природни условия за благоприятно развитие. Югозападно от селото върху плодородната долина на р. Камчия се разполагат зеленчукови градини с най-застъпените зеленчуци; лозарство – то е стар и традиционно развит отрасъл с преработка на около 1/3 от гроздето във вино и 2/3 за износ. Застъпени сортове: димят, памид, френско грозде, перла и др.; овощарство- градини с ябълки, сливи, череши, вишни, круши, праскови и др. и благоприятни условия за тяхното отглеждане.

Сеят се ниви с пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик, ръж, овес и др.

Добре развито в селото е билкосъбирането. Търговски фирми с дългогодишен опит в изучаването на билките и в прилагането им като метод за лечение успешно функционират в с. Ивански.

През лятото на 2010 г. ловно-рибарското дружество „Сокол“ открива своя волиера в с. Ивански. Развъдникът е оборудван и е с първоначална заявка за над 4000 яребици. За 2022 г. ловните дружини от ЛРД „Сокол“ разселват общо над  1900 фазана, яребици и патици.

За 12 години от създаването на волиерата край Ивански там са отгледани и пуснати в природата близо 23 000 птици от Ловно-рибарско дружество “Сокол”.

ТКЗС

Кооперативното земеделско стопанство в с. Ивански се създава като трудово-земеделски производителен отдел към кредитната кооперация „Съгласие”. На 20. 05. 1947 г. УС на кооперацията свиква общо събрание с покана № 204/11.05.1947 г. Според устава, всеки член се задължава да внесе най-малко два дяла по 1000 лв. и допълнителен дялов капитал за земята по 100 лв. на декар. За председател на Стопанския съвет е избран Кольо Петев, а за председател на КС – Марчо Ангелов. През 1950 г. започва масовизация на стопанството.Членовете на кооперацията стават 818. Но тогава настъпват и затрудненията : дисциплината намалява, част от кооператорите напускат и тръгват из Делиормана да търсят работа и земи като частни собственици.  През 1953 г. са подадени 250 заявления за напускане на ТКЗС. От кооперацията са изключени 67 членове, а 72 са освободени по тяхно желание. Постепенно възнаграждението на труда нараства и стопанството се стабилизира. От началото на 1958 г. кооперативните стопанства в селата Ивански и Ветрище се обединяват, а през есента на същата година, към тях се присъединява и стопанството на с. Вехтово. От началото на 1959 г. и ТКЗС в с. Друмево се обединява с това на с. Ивански. На 12.02.1971 г. обединеното кооперативно стопанство влиза в състава на АПК „Камчийска долина” с център Смядово.

Дейци на българското земеделие и стопанство, родени в с . Ивански

 Антон Ангелов е агроном, роден в с. Злокучен (с. Ивански) на 17 август 1882 г. В Шумен е завършва прогимназиалното си образование, а средното в Държавните земеделски училища в Русе и Плевен. След завършване на средното си образование, заминава за Берлин и там постъпва във Висшето кралевско земеделско училище в Берлин. Премества се в последствие в Гьотинген и там завършва образованието си през 1906 г.

Работи като учител в Сливен, след това постъпва в Министерството на земеделието и държавните имоти и назначен за учител в Земеделското практическо училище в Силистра, а после преместен на същата длъжност в Шумен.

Става директор първо на Шуменската подвижна земеделска катедра, а след това и на Търновската. След две години на тази длъжност, той напуска и сам основава свое собствено агрономическо бюро за доставка на земеделски машини, семена и др.

Сътрудничи  и е редактор на някои периодически списания за земеделие. Пише и отпечатва свои статии по въпроси, свързани със земеделието.

 

Инж. Петко Савов Тодоров е роден на 20 февруари 1929 г. в с. Ивански, Шуменска област. Завършва средното си образование във Втора мъжка гимназия – Шумен през 1947г., а висше – във ВЛТИ (Висш лесотехнически институт)-София, специалност „Горско стопанство” през 1953 г.

След дипломирането си за кратко работи като референт-ръководител в ГС „Вищерица”.

От края на 1953 г. е директор на ГС – Ивайловград.През 1959 г. става директор на ГС – гр. Омуртаг. Преназначен е през 1963 г. на същата длъжност в ГС – Смядово.

От 1972г. до 1976 г. е началник на отдел „Стопанисване на горите” в ГСК – Шумен, а до пенсионирането си през 1989г. е главен директор. През периода когато е директор на ГСК- Шумен, годишното залесяване, както и отглеждането на младите насаждения са в размер на 14-15 хиляди дка. Извършено е благоустрояване в горските разсадници, в Попово и Търговище са създадени поливни системи.

Към ГС – Нови пазар са създадени два централизирани склада за обработка на дървесина – в Смядово и Каспичан. Малки ремонтни работилници са построени във всички горски стопанства, както и в районна ремонтна база, както и в районната база в Шумен.

Инж. Тодоров има редица публикации в сп. „ Горско стопанство”. Награден е с орден „Червено знаме” и е носител на звание „Заслужил лесовъд”