Златар е едно от най-старите села в състава на община Велики Преслав, Шуменска област. Златарското землище е разположено в района на средното течение на река Голяма Камчия.
Археологическите находки дават основание да се твърди, че заселването на района е започнало през новокаменната епоха – неолита – 6 и 5 хилядолетие пр.н.е. Следи от живот на хора от праисторическо време са откритите могили-селища. Селищата са оградени с насип и се състоят от 20-30 събрани на едно място примитивни и лесно разрушими къщи – колиби с правоъгълна форма. Около тях е имало и малки ниви. Сечивата, с които си служат първите заселници са от камък.
Първото място на селото е в местността „Черешка”, по долината на река Лясковец. Основанията да се приеме това твърдение, са много – в местността има добри водоизточници, близо е до Златарското кале, което е могло да служи и за убежище на населението. В околностите има плодородна земя и хубави пасища. Открити са основи на черква, стари християнски гробища с надгробни каменни кръстове и основи на сгради от 8-9 век.Това е мястото на Златар по време на Първата българска държава. В първите години на османското владичество то е опожарено и населението се разпръсва из околностите.
Второто място на селото е местността Текеджика, около съществуващата могила, където също са открити следи от средновековно българско селище. Следователно има всички основания да се твърди, че Златар е старо славянско селище от времето на средновековната българска държава, възникнало през 8-9 век.
За името на селото – Предполага се, че по време на Първата българска държава в околността работи известен златар. Този занаят в онези години вече се е упражнявал и в манастирите, каквито има и в Златарското землище. Вероятно името е свързано с изработване на златни предмети, украшения и др.
Името на селото се споменава общо в седем османотурски документа. За пръв път то се среща в османотурски регистър, описващ военно-феодалните владения през 1430 г.
Името на селото се среща и в списъка на джелепкешаните (овчари, със задължението да доставят определен брой овце за султанските кланици), съставен съгласно ферман от 1573 г. С това име селото се среща и в турските регистри от 1676 г. и 1689 г. Според особеностите на турския език името се пише – Излатар.
К.Шкорпил в изследванията си за старобългарските крепости и пътища около Преслав, записва селото с името Златер.
Първите заселници на сегашното място са родовете Герчови, Калчеви, Петкоолу, Райчеви, Трифонови,Тиханови и др. Според някои източници, първоначално селото се е казвало Дългарица. Когато турците през 1388 г. го ограбват и запалват, една част от населението избягва и основава сегашното село Дългач, чийто произход е от Дългарица. Археологическите находки доказват, че сред първите жители на селото преобладават славяните. Землянките, характерни за техните жилища, са повече от юртите, изграждани от прабългарите.
Турската махала в селото резонно възниква по време на турското робство. По-късно се заселват татари и черкези. В средата на 19 век с. Златар е на трето място по големина селище в околията след Преслав и Върбица, с 2803 жители. Населението е смесено, като по-голямата част са християни. През 1910 г. в центъра на селото се построява Голямата чешма с два чучура.
През 1949 г. в селото се открива пощенска станция, а през 1954 г. започва да функционира първата автобусна линия Русе, Шумен, Драгоево, Златар, Риш.
Кметове през последните години са : Христо Проданов, Гинка Костадинова, Вълко Димитров, Вълчо Николов, Ганчо Ганчев.
През 1985 г. в селото живеят 1400 жители. По данни към 2011г., числеността на населението в село Златар е 1032.
Население – 1235души към 2015 г.
Настоящият кмет на с. Златар е Георги Славчев Недялков.
