Часовник на административната сграда, който започва да бие през 1972 г.

През лятото на далечната 1966 г. на гости на свои родственици за пръв път пристигат от САЩ небезизвестните Яна и Митю Белеви. Бивши жители на село Драгоево, напуснали България едва навършили пълнолетие. Целият си живот отдават на фермерството, замогват се, но остават без наследници. През 1970 г. дядо Митю почива на 80-годишна възраст. Съпругата му баба Яна прави писмено изявление да дари нещо на селото в памет на покойния си съпруг. Тогавашният Селски общински народен съвет решава и издирва майстор часовникар на име Димитър Бадев от София, който да изработи и монтира часовник и за село Драгоево. Първоначалната идея е била за издигане на самостоятелна кула, което щяло да струва около 50 000 долара, но тази сума се видяла доста голяма на Баба Яна. Скоро тя изпраща чек за 5 000 долара на името на един от най-доверените си родственици (наследници) от с. Драгоево – Марин Вълчев. След монтирането часовникът заработва в началото на септември 1971 г.

 

Паметник на загиналите във войните от 1885 до 1945 г. в с. Драгоево.

Той е изграден по идея на инициативен комитет от селото.

Имената на 62-мата драгоевчани, загинали в освободителните войни, са изписани с бели букви върху черен гранит, върху вградена арка, изобразяваща Свети Георги Победоносец с позлатено копие и ореол. Автор е скулпторът доц. Минчо Минев, родом от Драгоево.

Открит е на 10 май 2001 г.

Къщите на Драгоево

Драгоево е село, което е запазило духа си. Едни от ценностите на селото са къщите, съхранили стари спомени. Една до друга с високи зидове и комини – невероятен пейзаж. Едва ли някой знае коя къща колко е стара, дори най-възрастните хора вече не помнят това.

Една от най-старите къщи в селото е тази на Пенчо Маркишки. Строена е около 1886 г. от пътуващи майстори от Троян. Те строили къщи по селата и ги продавали. Тази къща е била купена от прадядото на Пенчо Маркишки – дядо Димитър Маркишки. Къщата се отличава от съседните със своята архитектура – освен с характерния си азиатски стил може да се види още масивен плочник от големи дялани варовикови плочи с масивни бордюри и стъпала, за които стопанинът не знае кой ги е правил и откъде са докарани. Привлича вниманието също каменно корито с размери около 180 х 80 см издялано от цял каменен блок – носен или работен на място при мадарските скали.То е по-широко от няколкото каменни корита на известната в селото Валиевска чешма.

Най-вълнуващо е, че тази къща се е посещавала няколко пъти от възрожденеца Васил Друмев (1840-1901 г.). Той е посещавал селото за неделните служби, които провеждал в църквата „Св. Петка” в Драгоево.