Драгоево

Драгоево е едно от големите старобългарски селища в Шуменско. То е разположено на 24 км южно от Шумен в подножието на Драгоевската планина, спускаща склоновете си към Камчийската долина. Велики Преслав е на около 7 км северозападно от селото, а на югоизток е гр. Смядово. В близост до Драгоево са селата Златар, Мокреш и Миланово.

По всяка вероятност Драгоево е възникнало като проходно селище, разположено на главния път Русе – Цариград.

Проф. Иширков отбелязва, че Драгоево е „разположено в котелообразно разширената долина на р. Пануца (Панушката река), а така също и на Друмската река, около бърдото „Ръто”. Групира се в няколко махали, които не са отдалечени една от друга: Копанята, Драката, Казашка махала (наречена още Орешка), Стърча, Мерата, Корейска махала, Валива, Поповска махала.

Останали са развалини от римското шосе за Цариград и зидове от манастири от Омуртагово време.

Надморската височина на селото – 197-202 м определя неговия релеф и геоложка структура, хидрография, климат и растителност и накрая – неговото икономическо развитие, тип и облик.

Драгоевската планина е от голямо значение за селището. В северния и северозападния ѝ край се издигат няколко добре очертани и характерни възвишения. Най-западно от селото е Глогов рът (Глогуу рът). Има равно било, покрито с тръни, главно глог. Оттам и името му. Отака (Отъку) е най-високият връх, югозападно на 2 км. Името „оток” означава място, откъдето се оттича вода. Голеша (Гул ъшо) е пак там, наблизо, гола, незалесена височина. Южно над селото се намират и още няколко такива възвишения. На билото на планината се очертават два гористи ската. Единият е Балабана, другият Липовата гора, Диканята, Дългия бурун, Гешов слон (за който казват, че е най-високата точка на планината).

По начало Драгоевската планина е безводна, но селото получава изобилно води от река Пануца наричана Драгоевската река. Леви притоци на реката най- напред са две малки рекички в балкана – Мечата стока и Мала Фалива, под върха Пануца и Градището. Река Пануца има и малък десен приток, вливащ се в самото село. Изтича от неголям кладенец, наричан „Стария кладенец”. Над селото се намира яз. „Пануца”. Съвсем наблизо е „Берчовци кладенчето”, откъдето е и името на река Берчовска, Калинишка или Друмска река. Затова и местността около него и днес се нарича Друма (Друму). Други рекички се спускат из долината, източно-югоизточно от селото, за да стигнат Златарската „Стара река”.

Едва ли е възможно да се опишат всички извори и чешми. Повечето от изворните води са загубени или отведени, стари чешми (около 37 на брой) и кладенци вече са съборени или отдавна изоставени.

Поминък земеделие, отчасти скотовъдство и главно свиневъдство.

Понастоящем Драгоево има над 700 къщи и не заема обширни площи.

В Драгоево има завод за пластмасови изделия „Санитапласт“, кариера „Драгоево“, винарна „Слънчев замък“.