Градище

Градище е село в Североизточна България, Шуменска област. Разположено е на 15 км северозападно от Шумен, северно от Шуменското плато, в долината на р. Пакуша.

През селото са минавали оживени пътища и по всяка вероятност е възникнало като станция на пътя Одесос – Никополис – Иструм. Данни  за това  дават следите от антично селище северно от селото. Останки от градежи има и в местността Карачалък и в местността Кою-пунар. Кога се е преместило селото на днешното си място, не се знае със сигурност. Най – ранните писмени сведения за селото  датират от 15 век. Записано е на османотурски  като Градище или Карадище, което е несъмнено изопачена форма на бълг. „градище”. Любопитно е,  че и сам Каниц, минавайки по тези места, го нарича Градец, а и Градище. Това име на селото може да е във връзка с развалини от крепост, каквато по всяка вероятност е имало наблизо. В исторически източници е посочено, че жителите  на селото са дошли всъщност от село Малък Дългач. Трудно могат да се намерят стари кореняшки родове в селото днес. Хората му са повече преселници – турци от околните села, а българите са главно от Севлиевско и Троянско, няколко семейства тракийци и др. В началото на 19 век започва заселване на българско население. Преселниците били привлечени най-вече от широките полски и горски пасища. Пръв преселник е Димитър Щерев от Шумен, дошъл през 1892 г., купил имот от изселник, но след известно време препродава имота и се връща в града.

Едва през 1906 г. се заселват българи, които остават завинаги в селото.

Не са известни никакви останки от християнско население от минали времена – гробища, църкви и др. Всички названия на местности в землището на селото са от турски произход, съобразно теренните особености, водоизточници, растителност и т.н. – Съртлар /равен гребен/ произхожда от плоския хребет, какъвто представлява местността; Коджу кору /голяма гора/, част от която все още съществува, а в миналото е била огромна, дъбова; Кечи орман /козя гора/ преди години е била келява гора, из която са пасли селските кози; Баба армут, Куй пунар, Дъсфъндък, Ара чалък, Ташюг….

След 1989 г. се построява нова читалищна сграда със салон за 300 места, библиотека, читалня, училище, ЦДГ с две групи.

Жители на с. Градище – 987 души със смесен етнически състав.

Село Градище е благоустроено – има модерна поща, здравна служба, където работят двама лични лекари, читалище, функционална административна сграда, двуетажна целодневна детска градина, средищно училище, в което се обучават децата от съседни села.

Основни производствени отрасли за селото са : животновъдство, земеделие, пчеларство, билкарство.

В селото има действаща джамия, построена през 19 век.