За обществено-културен живот в селото може да се говори след 1928 г., когато масово се заселва българско население. На 10 декември 1929 г. се основава читалище „Изгрев”. Независимо от смесения етнически състава на населението, учредителите на читалището са само българи. Но по- късно през годините се в читалищното  настоятелство се включени и мюсюлмани.

След учредяването му се сформират благотворителни акции, със  средствата от които се закупуват и първите книги. Това слага начало на библиотеката, чийто фонд през годините постепенно нараства. Независимо от това, че читалището не разполага със собствена сграда се сформира група за театрална самодейност. В края на 30-те и началото на 40-те години на ХХ в. се играят едни от първите пиеси – „Димитър Бунтовник”, „Боряна”, „Гераците” и др. Театралните самодейци изнасяли представления и в съседните села. По този начин също събирали пари за читалището. То се превръща в културно средище сред младежите. Чрез събрани дарения през 1936 г. е закупено първото радио в селото.

Трийсетина години след създаването му то няма собствена сграда. Затова в различните периоди от своето съществуване за читалищен салон  се използва училищна стая, трапезарията към училището, както и едно кафене. Организират се тържества, концерти и театрални представления, които се играят на примитивно скована сцена с подръчни материали. Строежът на самостоятелна читалищната сграда започва през 1958 г. Той се осъществява с помощта на държавата и с доброволния труд на населението. Сградата е открита през 1962 г.

От 2010 г. народно читалище „Изгрев-1929г.” организира първия нетрадиционен „Празник на терлика“ в Североизточна България. Той  започва с концертна програма, в която със свои изпълнения се представят певчески и танцови групи за автентичен фолклор от областта. На изложение за терлици и плетива се включват почти всички села от общината. Организират се състезателни игри, надпяване и представяне на занаяти.

В началото на ХХ в. не се знае нищо за празниците, обичаите и фолклора на местното население. При някои от празниците, като Коледа, Великден преобладава християнската обредност, а при други се налагат традиционните езически предхристиянски елементи –  Бабинден, Трифон Зарезан, Благовещение, Гергьовден и Лазаровден  съхранени и пренесени от християнското и мохамеданско население. Истинското утвърждаване на българските културно-битови традиции в селото, става в края на 20-те и началото на 30-те години с идването на тракийските заселници. Започват да се налагат обичаите, песните и танците от тракийския фолклор. Освен християнските празници и обичаи, в селото се празнуват и мюсюлманските.