Името Сърт-махле Ветрище получава още от времето си на съществуване със село Юрук Касъм, което се е намирало в местността „Юртлука”.

До кога е съществувало село Юрук Касъм е спорен въпрос, но намерените в местността археологически материали – строителни, парчета керамика, монети и др. свидетелстват за най-ранната му история.

Според предание, то се е намирало между днешните села Ветрище и Радко Димитриево. Разказва се, че чума поразила жителите на това старо селище. Много хора заболели и починали. Селянинът Насър, който знаел за чумата, изгорил къщата и покъщнината си и избягал далеч от заразеното място. Заселил се на една поляна сред гората, където се намира днес село Радко Димитриево. Последвали го и други съселяни. Друга част от хората се установили на височината в гръб от старото селище. На турски език „сърт” означава височина. Затова новозаселената махала те нарекли Сърт-махле, днес Ветрище. Селището, в което слязла по-голямата част от хората, нарекли на името на водача им Насърлъ, по-късно Насърлий (дн. с. Радко Димитриево).

След Освобождението селата Сърт-махле и Насърлий се узаконяват официално и се утвърждават като отделни селища. Заедно със село Мараш образуват Марашка община към Преславска околия и Шуменско окръжие. През годините село Ветрище преминава към община Касаплар (Дибич), след това отново е включено към Марашка селска община до  1919 г. Тогава заедно със село Вехтово образуват община Вехтово, към Преславска околия. Селото винаги е било съставно към друга община, с изключение от 1956 до 1960 г. От 1979 г. е включено към Шуменска община.

През 1934 г., всички турски наименования се заменят с български. Селото се преименува на Ветрен. С това име е около година, след което е променено на Ветрище и попада в Шуменска област.

Освобождението заварва село Сърт-Махле с около тридесет турски къщи. Справка сочи, че няколко години по-късно турските домакинства се увеличават на над петдесет.

В началото на ХХ век се заселват за постоянно първите български семейства, които идват от село Дибич (Касаплар). В Годишното изложение на Шуменския окръжен управител е отбелязано, че до 1910 г., заради пристигащи заселници селото нараства с около 80 души, като се посочват около 350 жители.

Увеличение на населението се забелязва  края на 20-те години на ХХ век, когато започват да прииждат заселници от Тракия. Биват построени нови къщи, но повечето от тях закупуват къщите и имотите на изселилите се турци. С идването на тракийските заселници и изселването на голям брой турски семейства, етническия облик на селото започва да се променя. След 60-те години на ХХ в. населението постепенно започва да намалява, тъй като голяма част от месните жители се преселват в село Дивдядово.

Изработва се регулационен план за определяне на границите и улиците на селото. През 1970 г. се завършва изграждането на административна сграда пригодена за кметство, здравна служба, смесен магазин и пивница. Изгражда се пенсионерски клуб, читалищна сграда,  променя се облика на центъра на селото. През 1963-1964 г. селото е водоснабдено от местността „Карабунар”. До 1984 г. улиците са шосирани и асфалтирани.