Бяла река е село в Североизточна България, община Върбица, Шуменска област. Намира се на около 34 км от областния град. Разположено е в югоизточната част на историко-географската област Герлово.Заема площ от приблизително 630 кв.км, а средната надморска височина на котловината е 300 метра. В близост до селото има два язовира – Тича и Бяла река. Южно от селото преминава река Елешница, която се влива в язовир Тича. По протежението си реката пресича през два водопада, които правят мястото притегателно за отдих и туризъм.

До Освобождението селото се е наричало Ак дере и Стара Бяла река. Населението му до 1960 г. е било предимно българско, след това започва масовото му изселване, а към момента в него живеят основно жители изповядващи исляма. Според последното преброяване населението му е 1766 души.

На около 5 км югозападно от с. Бяла река, на левия бряг на река Равна (Гяурдере), се намират останки от късноантичната крепост „Хисаря” (по информация от: Дремсизова-Нелчинова, Цв. и В. Антонова. Каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг. С., 1975 г). Разположена е върху рид от разклоненията на Стара планина. Местността носи названието „Асаря” (”Манастира”). Има форма на елипса с приблизителни размери 120 м дължина и от 30 до 60 м ширина. По ръба на височината под насип и храсти се очертава крепостният зид, граден от ломен камък, споен с хоросан и счукана тухла. На север личи кръгла кула с размер 10- 12 м, а на юг може би квадратна. На източния склон личат останки от градеж, а в подножието в местността Пладнище има църква с размер 20 на 10 м. Градежът й е от ломен камък и кал.

Традиционният събор на селото „Елешница Ви Зове“ се провежда всяка последна събота на месец август.