Селото е в периферията на Смядовското поле, сгушено в плодородна долина в средното поречие на р. Голяма Камчия.

Обитавано е от дълбока древност – откритите в близост тракийски надгробни могили свидетелстват за поселение на кробизите – тракийско племе, част от гетския племенен съюз. Археологическите находки в околността свидетелстват и за това, че селище тук е имало и в периода на средновековна България – разкрити са останки от манастир, за който се предполага, че е разрушен в периода на османското владичество. Иначе преданието разказва, че някога, незнайно кога, на това място се заселил козар на име Янкула и оттук дошло и името Янково. С това име селото се споменава в писмо на дубровнишкия търговец Павел Джорджич до трансилванския княз Стефан Батори от 10 януари 1595 г. Янково присъства и в османски данъчен регистър от 1620-1621 г.

През XIX в., до освобождението на българските земи през 1878 г., селото е изцяло турско, но пък преминавайки по тия места през 1854 г., пътешественикът д-р Алард пише: „българите-мюсюлмани по бит и традиция приличат на българите-християни от района”. След Освобождението, до края на XIX в., Янково придобива български облик благодарение на заселилите се тук българи от Тракия, Старопланинската област и други краища на българските земи.

Днес Янково привлича с чистата си и красива природа. При входа на селото, в живописна местност сред склоновете на Източна Стара планина, е разположен язовир „Янково”, подходящ за риболов и семейни почивки. Водоемът е в територията на Провадийско-Роякското плато, което е защитена зона в мрежа „Натура 2000”, така че околната среда и биологичното разнообразие тук са добре съхранени. Водата в язовира е изключително чиста и поради събиращите се в него подпочвени води и високопланински поток с голям водосбор. Всичко това придава уникални вкусови качества на рибата – шаран, бял амур, сом, бял и пъстър толстолоб, костур, кефал, каракуда, уклей и др. За любителите на риболова е полезно да знаят, че в язовира има голям брой трофейни екземпляри с тегло над 15 кг.

Разходката до селото днес си струва и заради великолепния храм „Св. Великомъченик Димитър” – свидетел на тайнствата, съпътстващи човешкия живот, вече повече от век.